Животът на евреите в полската столица Варшава преди 80 години е представлявал същински ад. След германското нахлуване в Полша през септември 1939 г. те били подложени на постоянни преследвания от окупаторите. През ноември 1940 г. евреите са натъпкани във Варшавското гето в северозападната част на града. До 450 хиляди мъже, жени и деца живеят в претъпкани затворени помещения зад високи стени. Около 100 хиляди души губят живота си в резултат от глад, епидемии и екзекуции.
Напускането на затворената зона без разрешение се наказвало със смърт. Оказването на помощ за жителите на гетото отвън водела до същото наказание. Охраната не се колебаела да стреля дори по малки деца, които вкарвали храна или въглища. Разлагащите се трупове по тротоарите се превърнали в част от ежедневието.
Херман Хьофле дава заповедта за депортацията
Датата 22 юли 1942 г. е трагична повратна точка в историята на евреите от Варшава, които били почти една трета от населението на полската столица преди войната. "В 10 часа се появи щурмбанфюрер Хьофле с придружители", пише в дневника си Адам Черняков, председател на създадения от нацистите еврейски съвет. "Беше ни казано, че - с някои изключения - евреите трябва да бъдат депортирани на Изток, независимо от пола и възрастта си." Инженерът и политик Черняков бил принуден от нацистите да изпълнява заповедите им. Всеки ден той трябвало да подготвя 6000 души от гетото за депортиране, като скоро СС увеличило дневната квота на 10 000 души.
"Искат от мен да убия със собствените си ръце децата на моя народ", пише Черняков на 23.07.1942 г. в прощално писмо до съпругата си ден след началото на депортациите. "Не ми остава нищо друго, освен да умра." Той слага край на живота си с капсула цианид. Смъртта му обаче не спира масовото изтребление.
Целта на пътуването - газовата камера в Треблинка
Депортирането е извършено с най-голяма жестокост, за да се пресече всякаква съпротива още в зародиш. Къщите са заобиколени от еврейската полиция и германските части. Жителите им са изкарани на двора с камшици и тояги, наредени в колони и отведени на железопътната гара.
Хората били натъпкани във вагони за добитък и отведени в концентрационния лагер Треблинка. Там те обикновено умирали в газовата камера още в деня на пристигането. "Голямата акция" била маскирана от германците като "преселване на Изток". Скоро за мнозина станало ясно, че в края на пътуването ги очаква смърт. Хората, които са успели да избягат от влаковете, предупредили съгражданите си. Въпреки това мнозина - от отчаяние или от отговорност за своите близки - не виждали начин да избегнат смъртта.
Януш Корчак избира да умре заедно с децата си
В началото на август ръководителят на сиропиталището Януш Корчак също се появил на мястото на товарене на вагоните, заедно с децата. Уважаваният лекар и възпитател имал възможност да избяга от гетото, но не желаел да изостави поверените му момчета и момичета. За да ги успокои, той им казал, че "отиват в провинцията." После ги придружил до смъртта им.
Заедно с Корчак и сираците загинала и колежката му Стефания Вилчинска. Детската медицинска сестра Адина Блади-Швайгер избрала друг път. Тя дала на младите си пациенти морфин и ги убила, преди германците да ги заловят.
Според германски източници в рамките на два месеца над 250 000 евреи били депортирани в Треблинка. Еврейските източници говорят за близо 300 000 жертви. Няколко хиляди болни и стари хора, негодни за транспортиране, били разстреляни в еврейското гробище във Варшава.
Останали живи около 35 000 евреи, които били използвани във фабриките. 20 000 до 25 000 души избегнали депортацията и продължили да живеят нелегално в останалите части на гетото. Когато трябвало да бъдат депортирани оттам през април 1943 г., започнало въстанието във Варшавското гето. Убити били 13 000 евреи. Останалите били отведени в Треблинка и други лагери. "Еврейска Варшава спря да съществува", пиши очевидец. Най-голямата еврейска общност в Европа била унищожена.
Дяволският план на Глобочник
Убийството на варшавските евреи обаче е само част от цялостния план за изтребление на всички евреи в Полша, станал известен като Операция "Райнхард".
Още на 13 октомври 1941 г. Хайнрих Химлер нарежда на командира от СС Одило Глобочник да убие евреите в южната част на окупираната страна. Веднага започнало изграждането на първия лагер за изтребление - Белжец. По-късно били построени още два подобни лагера, в които жертвите били обгазявани веднага след пристигането им - Собибор и Треблинка. От 1943 г. Майданек също служил като място за изтребление.
Глобочник набира за престъпния си проект хора с опит от т.нар. програма за евтаназия. В рамките на така наречената "Акция-T4" до август 1941 г. са убити около 70 000 пациенти от психиатрични санаториуми в Германия, основно с газ. През нощта на 16 срещу 17 март 1942 г. започнало изтребването на евреите в Люблин.
Стъпка по стъпка кампанията се разпростряла върху цялата територия на окупирана Полша. Убийствата продължили до ноември 1943 г., когато лагерите били разпуснати, а последните затворници - разстреляни. Според изследователя на Холокоста Стефан Линщаедт по време на Операция "Райнхард" са убити поне 1,8 милиона. Изтреблението на европейските евреи продължило и след това. Убити били общо шест милиона евреи. Стотици хиляди синти и роми също станали жертва на геноцида.
Почти без оцелели
Само около 150 души оцеляват в Белжец, Собибор и Треблинка. Бившите германски лагери за изтребление остават забравени дълго време. Но с времето лагерът Аушвиц се превръща в зловещ символ на Холокоста.
Мястото, където е било разположено Варшавското гето, е сринато до земята от нацистите. След войната в района на гетото бил издигнат нов жилищен комплекс. В полската столица почти не са останали следи от еврейското население. Едва през 1988 г. на бившия пункт за товарене, където варшавските евреи били изпращани за депортация, е издигнат мемориал.
Автор: Яцек Лепиарц, Дойче веле
