“Няма Европа без Италия”: Лидерите на ЕС се извиниха на ядосаната Джорджа Мелони

Гневът на Мелони бе предизвикан от новината през седмицата, че шестима европейски лидери - Еманюел Макрон, Олаф Шолц, Доналд Туск, Педро Санчес, Кириакос Мицотакис и Марк Рюте, са се разбрали Урсула фон дер Лайен да получи втори мандат като председател на Европейската комисия и същевременно са разделили два други ключови поста в ЕС, всеки от които е от една от трите партии, които доминират в ЕП.

Още: Джорджа Мелони съди историк за клевета

Фон дер Лайен е от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), бившият португалски премиер Антонио Коща от социалистите и демократите (S&D) е гласен за председател на Европейския съвет, докато премиерката на Естония Кая Калас от “Обнови Европа” може да бъде върховен представител на ЕС по външната политика. Мелони, която оглавява десния блок на Европейските консерватори и реформисти (ECR), не беше включена в разговорите – въпреки факта, че ECR измести “Обнови Европа” на Макрон като третата по големина група в Европейския парламент след изборите по-рано този месец.

Именно заради това премиерката осъди сделката за разделяне на висшите постове в ЕС между лидерите, заявявайки, че игнорира изместването на блока надясно Италианската лидерка описа случилото се като “грешка”, която не зачита значението на Италия, и че европейските гласоподаватели са поискали от съюза “да поеме по различен път от този, по който е вървял досега”. “Няма Европа без Италия и няма решение без премиера Мелони, това е очевидно”, каза в четвъртък в Брюксел Доналд Туск в опит да успокои колежката си, предава 24 часа.

Още: Италия за руската забрана на медии от ЕС: Мярката е несправедлива

“Никога не сме имали намерение да изключваме или обиждаме някого”, заяви на свой ред гръцкият премиер Кириакос Мицотакис преди срещата на върха. “Аз лично изпитвам голямо уважение към премиера на Италия Джорджа Мелони... Сигурен съм, че ще разгледаме всички тези въпроси и опасения в дискусиите, които ще имаме”, допълни Мицотакис. Той разясни, че съдбата на най-високите постове “не е затворена процедура”, но три политически семейства са обсъдили и разработили предложение.

Италия трябва да бъде представена в новата Европейска комисия, поиска нидерландският премиер в оставка и новоизбран ръководител на НАТО Марк Рюте. Премиерът на Белгия в оставка Александър Де Кроо обаче отхвърли критиките за споразумението между трите проевропейски политически групи в Европа. Според него намирането на съгласие между различните политически сили е “как работи демокрацията”.

Още: В търсене на критични суровини: Италия отваря отново неработещи мини

Унгарският премиер обаче не бе на това мнение и критикува договорката. “Европейските избиратели бяха измамени”, каза Виктор Орбан и заяви, че се противопоставя на споразумението. Двама високопоставени дипломати от ЕС казаха пред “Файненшъл Таймс” , че другите лидери трябва да използват дискусиите на върха, за да сключат мир с италианската премиерка и да уважават нейното влияние в опит да я спечелят за сделката. “Мелони беше третирана зле и със сигурност имаше други начини да се справим с това”, твърди един от източниците.

На въпрос какви са амбициите на България за висшите постове на европейските институции, българският премиер Димитър Главчев заяви: “Това е технологичен цикъл, първо трябва да бъде избран председателят на ЕК, което най-рано може да се случи на 17 юли. Оттам нататък може да говорим за амбиции, на който и да било друг, включително и на България. Още не предлагаме име, изчакваме стъпка по стъпка. Ние сме служебно правителство, надявам се да има редовно, което да действа”.

Още: Politico: Фон дер Лайен бави лош за Италия доклад, за да спечели гласа на Мелони

Решение за висшите постове в ЕС се очакваше да се вземе късно в четвъртък или петък, когато приключва Европейският съвет. Същевременно в Брюксел ЕС и Украйна подписаха споразумение в областта на сигурността. Президентът Володимир Зеленски изрази благодарност към съюза, че остана единен след началото на руското военно нападение срещу неговата страна. “ЕС се нуждае от 500 милиарда евро инвестиции за отбрана през следващото десетилетие”, пък е казала пред лидерите Урсула фон дер Лайен според трима служители, запознати с дискусията. Не е ясно дали числото включва пари за продължаване на подкрепата за Украйна.