През лятото на 2021 година германският бизнесмен Артур Льобл се качва на борда на малката подводница „Титан“, знаейки, че му предстои нещо невиждано в своята екстремност. Но когато подводницата се потапя и започват техническите проблеми, той бързо разбира, че всяка малка повреда може да е фатална.
С него са френският океанограф Пол-Анри Наржоле, спускал се до останките от „Титаник“ повече от всеки друг и Стоктън Ръш, американският основател и директор на OceanGate, който е управлявал подводния апарат.
Когато в четвъртък вечерта стана ясно, че всички на борда от новата експедиция на „Титан“ са загинали, Артур се сбогува с двама приятели, чиито тела вероятно никога няма да стигнат до повърхността. Те ще останат там - на дъното, само на няколко крачки от носа на „Титаник“, защото спасителни мисии от такава екстремна дълбочина са рядкост, както при алпинистите, загинали в подножието на Еверест. Но за разлика от върха, материята на дъното, не оцелява.
"През 2021 г. бяхме заедно в подводницата. Пол-Анри беше толкова дружелюбен, винаги готов да помогне, много рядко се срещат хора като него. Стоктън Ръш също ми беше приятел, бизнесмен, инженер. Това беше уникално приключение за мен, никога няма да го забравя. Винаги ще помня тези прекрасни двама души", разказва Льобл.
Той разказва за последното си спускане до "Титаник" пред през 2021 година:
"Беше планирано за събота или неделя от 6 сутрина. Забавиха ни с 4 часа, защото имаше проблем със зареждането на батериите. Имаше същият проблем и от преди, повтори се отново и затова се отложи спускането ни. Като ни спуснаха от кораба „Артик Хорайзън“ на платформата на към водата ,защото подводницата има тръби от двете страни за стабилизиране, едната тръба беше разхлабена и ни върнаха обратно към кораба. Ремонтираха я и започнахме от начало спускането. Докато я поправяха трябваше да стоим в подводницата, защото нямаше време да влизаме и излизаме отново, щяхме да се забавим твърде много. Това е причината да оцелеем по чудо. Трудно ми е да опиша какво изпитвам през последните дни. Мъчно ми е за петимата, двама от тях познавам. Много съм разстроен от трагедията. Но и съм много радостен, че съм оцелял при пътуването", казва още той пред bTV.
На въпрос как би описал условията и пространство на тази малка подводница, Льобл казва:
"Наистина е много тясно. Пода, на който седите е около 2м дълга на 1,4 широка, с пет души седнали. Няма седалки, няма удобства. Много изчистено и просто. Няма как да сетиш изправен или на колене. Можеш само да седиш през цялото време. Има едно малко прозорче през, което можеш да гледаш навън и това е. При спускането и издигането няма светлина. Седиш в тъмното. Наистина е приключение в сурови условия".
Той си спомня и момента, в който вижда останките от Титаник:
"Почувствах се радостен. Имах чувството, че тонове тегло ми паднаха от тялото. Чаках този момент 4 години. Както Ви казах преди, имало е толкова много спускания, които не са стигали до Титаник. Бях много щастлив. Не мога да опиша усещането с думи. Беше уникално. Всъщност повече хора са били в космоса, отколкото до Титаник. Приключението е неповторимо. Сега ми се е променило мнението. Толкова съм щастлив, че съм се завърнал жив от този кораб, че нищо не се е случило, че не сме загубили живота си. Мнението ми е променено, но чувството да си там остава уникално".
Льобл споделя, че никога не би се върнал отново до Титаник, тъй като не иска да си опитва отново късмета.
