НАТО е на път да разгневи Русия, след като обяви, че разглежда създаването на нови бойни групи, които да позиционира в централните и югоизточните региони на алианса, с фокус върху Румъния, съобщи вестник “Дейли мейл”. Новината за новите военни части бе обявена след среща на министрите на отбраната на страните - членки на алианса, в сряда. На събитието в Брюксел България бе представена от министъра на отбраната Стефан Янев.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че френското правителство е предложило да ръководи бойна група в Румъния, а по-рано имаше информация за разполагането на части и в България, но това не беше споменато от шефа на алианса. Той допълни, че предложението се е изготвило поради неотдавнашната агресия на Москва близо до Украйна и нейното “трайно въздействие върху ситуацията със сигурността в Европа”. Експерти обаче имат опасения, че тези действия ще разгневят руския президент Владимир Путин, точно когато Кремъл обяви, че не иска война в Украйна и започна да изтегля военни и техника от фронтовата линия.
“НАТО не само отговаря на настоящата криза, но също така ще обмислим по-дългосрочни корекции на нашата позиция на изток. Министрите на отбраната ще обърнат внимание на необходимостта от понататъшно увеличаване на нашата отбранителна позиция, ще отнеме известно време, докато вземем всички решения”, каза Столтенбер в Брюксел. Някои членове на алианса обаче не са склонни да приемат съюзнически бойни групи, като унгарският президент Виктор Орбан наскоро открито се противопостави на тази идея. Шефът на НАТО обясни, че Русия се е опитала да натрупа “най-голямата концентрация на бойни сили от края на студената война”, за да сплаши други страни в Европа да приемат искането на Москва алиансът да изключи бъдещ членски статут на Украйна . “Затова в отбранителен план увеличаваме присъствието на изток и обмисляме да го повишим допълнително и дългосрочно”, поясни Столтенберг. Той уточни, че подобно подсилване няма да бъде изцяло като разполагането на международните батальони в балтийските страни.
Същевременно Русия обяви, че изтегля военните си части от анексирания Крим. Те се връщат обратно в гарнизоните си след приключването на организираните тактически упражнения в базите на полуострова. Бяха разпространени и нощни кадри, на които се вижда композиция, превозваща танкове, която минава по моста над Керченския проток. Мостът свързва Крим с Русия.
“Руското струпване на войски около Украйна, изглежда, продължава, въпреки че Москва обяви, че изтегля част от армията си”, пък заяви Йенс Столтенберг. Той допълни, че предстои да се види дали ще има руско изтегляне, и подчерта, че Русия запазва способността си да предприеме незабавна инвазия срещу Украйна, като НАТО остава “подготвен за най-лошото”.
Междувременно държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън каза на руския външен министър Сергей Лавров, че САЩ продължават да са загрижени относно способността на Русия да започне инвазия в Украйна и трябва да видят “доказуема убедителна и съществена деескалация”. Лавров на свой ред подчерта необходимостта съвместната работа да продължи и призова за прагматичен диалог по въпросите на сигурността, но заяви пред Блинкън, че “агресивната реторика”, раздухвана от Вашингтон, е неприемлива.
Европейският съюз и НАТО осъдиха предложението на руския парламент президентът Владимир Путин да признае независимостта на още две територии от Украйна. Става въпрос за Донецк и Луганск, които се самопровъзгласиха за отделни територии през 2014 година. “Те са част от Украйна в рамките на международно признати граници. Така че подобно признаване ще бъде нарушение на международното право”, заяви Йенс Столтенберг.
