Парламентарните избори в Грузия на 26 октомври, ден преди тези в България, вероятно ще бъдат едни от най-значимите в страната от нейната независимост насам.
Още: Заподозреният за нападението в Магдебург е с повдигнати обвинения (ВИДЕО)
Вотът ще предостави на Кремъл възможности да провали дългосрочните усилия на Тбилиси за евроатлантическа интеграция и да възстанови руското влияние върху Грузия. Процесът по евроинтеграция вече е спрян заради спорните закони, доближаващи се до тези в Москва, приети от проруската партия "Грузинска мечта": ЕС спря евроинтеграцията на Грузия дни преди най-важните избори в страната.
Парламентарните избори ще бъдат първите след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през февруари 2022 г. и първите, откакто Грузия получи статут на кандидат за членство в ЕС през декември 2023 г. Резултатът от тях вероятно ще определи дали страната ще изостави дългогодишната си политика на сближаване със Запада и вместо това ще задълбочи икономическите и политическите си връзки с Русия в съответствие с прокремълските позиции, които „Грузинска мечта“ заема все по-често. Грузинският президент Саломе Зурабишвили заяви, че изборите ще имат „екзистенциално“ значение предвид все по-поляризираното състояние на политиката. Според нея вотът ще определи съдбата на европейските и евроатлантическите стремежи на Грузия.
Още: Проруската партия начело на Грузия плаши предизборно: Опозицията щяла да доведе война като в Украйна
Още: Германия се готви за хибридна атака от Русия
Още: По-малко от 10 дни по-късно: Позната руска петролна рафинерия пак гори (ВИДЕО)
Революцията на розите и блокираният стремеж към ЕС години по-късно
След Революцията на розите от 2003 г. - продемократично движение, която постави началото на прозападния курс на Грузия - страната записа в конституцията си целта да се присъедини към ЕС и НАТО. Изборите след Революцията на розите доведоха на власт прозападната партия "Единно национално движение", а нейният лидер Михаил Саакашвили стана президент през 2004 г. НАТО подкрепи стремежа на Грузия и Украйна за членство и заявленията им за план за действие в Букурещката декларация от април 2008 г.
Още: "Съдбата на Грузия виси на косъм": Десетки хиляди излязоха на шествие в Тбилиси (ВИДЕО)
Още: Албания казва край на ТикТок, но все още не завинаги
Още: Германската полиция разкри подробности за нападението в Магдебург
Русия нахлу в Грузия през август 2008 г. и окупира регионите Абхазия и Южна Осетия, за да осуети пътя на Тбилиси към членство в НАТО и да засили бързо намаляващото влияние на Москва в страната. Въпреки това Грузия продължи усилията си за евроатлантическа интеграция след Руско-грузинската война и парламентарните избори през 2012 г., които предадоха властта на „Грузинска мечта“. Първоначално партията продължи пътя към ЕС и НАТО, но после започна да блокира напредъка на страната.
Грузия подаде молба за членство в ЕС през март 2022 г., а блокът ѝ предостави статут на кандидат за членство през декември следващата година. Наскоро Европейският съвет обяви, че процесът на присъединяване е спрян заради закона за чуждестранните агенти и пакета от анти-ЛГБТИ закони, прокарани от "Грузинска мечта".
Още: 36-годишна дама оглави новото исландско правителство (СНИМКА)
Още: Взривове в търговски центрове в Москва, експлозия и в Санкт Петербург (ВИДЕО)
Още: Въпреки несъгласието на президента Грузия прие закона, ограничаващ правата на ЛГБТИ
Защо Грузия е толкова важна за Русия?
Кремъл възнамерява да използва благоприятното за Русия грузинско правителство, за да засили стратегическите руски интереси и геополитическите цели на Москва за утвърждаване на контрола над Източна Европа, Южен Кавказ и Централна Азия. Руската федерация неведнъж се е опитвала да повлияе на вътрешнополитическия пейзаж на съседните държави, които преди това са били част от Съветския съюз, в опит да създаде коалиция от страни, противопоставящи се на ръководения от САЩ международен ред, и да демонстрира претендирания си статут на велика сила. Москва твърди, че има право да постави тези държави в своята „сфера на влияние“. Става въпрос за цялото постсъветско пространство, като постсъветските лидери създават израза "близка чужбина". Целите на това понятие включват по-специално Украйна, Грузия и Молдова. Русия се стреми да установи прокремълски правителства в тези държави, за да осигури много от стратегическите си външнополитически цели.
След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Русия използва икономическа принуда, информационни операции, политически натиск и най-вече военна сила, за да наруши суверенитета и териториалната цялост на тези страни. Окупирано беше Приднестровието в Молдова, през 2008 г. Русия нахлу в Грузия и окупира Абхазия и Южна Осетия, а през 2014 г. нахлу в Украйна.
Още: Европейски министри: Грузия да гарантира честни и свободни избори
През последните години Русия все повече губи влиянието си в Южен Кавказ, което вероятно обяснява целенасочените ѝ усилия да възстанови това влияние най-вече чрез Грузия. Тя е с ключово стратегическо положение. Южен Кавказ, състоящ се от Армения, Азербайджан и Грузия, все повече се превръща във важен регион за световните търговски пътища, особено след западните санкции, свързани с войната на Русия срещу Украйна. Превръща се и в пространство на геополитическа конкуренция и енергиен транспортен център.
Тбилиси - слабото звено в Кавказ според Русия
Армения, някога един от най-близките съюзници на Русия и една от най-зависимите от нея държави, се опитва все повече да бяга от влиянието на Москва: Армения отказа да участва в две военни учения под егидата на Русия. Този процес се ускорява, след като Азербайджан започна войната в Нагорни Карабах през 2020 г. и пое контрола над региона с етнически арменци само за един ден. Руските миротворци там не сториха нищо.
Азербайджан, от своя страна, се превръща във все по-важен енергиен партньор на ЕС, особено след повторното нахлуване на Русия в Украйна, като увеличава енергийните си доставки за блока чрез установени търговски маршрути, включващи Грузия.
Още: Глобяват грузински телевизии, отказали реклами с кадри от войната в Украйна
Влошените руско-арменски отношения и по-настъпателната външна политика на Азербайджан вероятно са накарали Москва да се опита да използва Грузия, за да възстанови влиянието си в Южен Кавказ, анализира американският мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW). Кремъл вероятно се стреми да запази политическата си проекция на власт и влиянието си върху ключови търговски маршрути, които преминават оттам. Москва ще се опита да използва парламентарните избори в Грузия като ключова възможност.
Снимка: Getty Images
Изборите в Грузия отвътре
Резултатите от изборите ще бъдат от решаващо значение за демонстриране на ангажираността на Грузия с провеждането на реформи, свързани с демокрацията, върховенството на закона и независимостта на съдебната власт. Точно те са от съществено значение за задълбочаване на евроатлантическите отношения на Тбилиси.
Грузинците ще изберат 150 депутати чрез напълно пропорционална система, като партиите трябва да надхвърлят петпроцентов праг, за да спечелят места в парламента. С конституционни промени страната премина от полупрезидентска република към парламентарна система през 2018 г. Правилата на изборите през октомври 2024 г. забраняват партийните блокове, за разлика от предишните парламентарни избори в Грузия. Мнозинството от опозиционните партии обаче подписаха Грузинската харта, в която се съгласиха, наред с други неща, да не си сътрудничат с „Грузинска мечта“ за съставяне на коалиционно правителство.
Още: Демокрацията в Грузия е застрашена, алармират евродепутатите
Няколко прозападни опозиционни партии, включително основната опозиционна коалиция „Единство - Национално движение“, се очаква да спечелят общо достатъчно места, за да съставят мнозинство в парламента. От затвора бившият грузински президент Михаил Саакашвили основава „Единно национално движение“, която оглавява коалицията „Единство - Национално движение“. Прозападните партии „Стратегия Агмашенебели“ и „Европейска Грузия“ също са част от тази коалиция.
Прозападните опозиционни партии обаче в момента са раздробени, което намалява вероятността за категорично поражение на „Грузинска мечта“ и победа на обединен прозападен фронт в грузинския парламент. „Грузинска мечта“ управлява Грузия от 2012 г. с ясно или почти пълно парламентарно мнозинство.
Как Русия опитва да се намеси в изборите?
Кремъл възнамерява да използва „Грузинска мечта“ за засилване на руското влияние в Грузия, въпреки че не е ясна точната степен на настоящите отношения на Москва с формацията и нейния основател - бившия министър-председател Бидзина Иванишвили. Степента на координация между Кремъл и „Грузинска мечта“ също не е ясна и от ISW не са готови да оценят участието на Кремъл в конкретни политики или решения на „Грузинска мечта“. Много вероятно е все пак Иванишвили да има връзки с Кремъл.
Още: Минус 121 млн. евро за Грузия: ЕС я лишава от тях заради отстъпление на демокрацията
Русия ще опита да използва реториката и действията на „Грузинска мечта“, за да засили влиянието на Кремъл в Грузия и да провали пътя ѝ към евроатлантическа интеграция. Руски официални лица и военни блогъри вече започнаха информационни операции, представящи „Грузинска мечта“ като стабилен избор за бъдещето на страната. Те внушават, че победата на партията може да доведе до териториално помирение, включително потенциални компромиси по отношение на Абхазия и Южна Осетия. Руският външен министър Сергей Лавров намекна за тази възможност в края на септември, сигнализирайки, че Русия може да е отворена за изтегляне на войските при определени условия. Москва също така облекчи търговските и миграционните ограничения от 2012 г. насам, когато „Грузинска мечта“ дойде на власт, което подсказва за симпатиите на Кремъл към партията.
Грузинското правителство повтаря наративите на Кремъл, обвиняващи в "тероризъм" и "заговор" грузински граждани, които са служили като доброволци заедно с украинските сили. Така се прави опит да се представят сътрудниците на украинците като заплаха за грузинската национална сигурност.
На 20 август „Грузинска мечта“ обяви, че ще забрани всички прозападни опозиционни групи - мишена тук е основната опозиционна партия. Ако това се случи, то ще се установи постоянен контрол на приятелски настроената към Кремъл партия.
Още: Властта в Грузия готви импийчмът срещу президента
Ако Кремъл поеме контрол над Грузия - какво следва?
Русия може да се опита да се възползва от подобрените икономически отношения с Грузия, за да разшири възможностите си за заобикаляне на санкциите и да смекчи въздействието на западните и международните санкции. Кремъл вероятно ще се опита да използва потенциала на едно приятелско на Русия грузинско правителство, за да си осигури дългосрочен достъп до грузинските териториални води и пристанища в Черно море, след като през лятото и есента на 2023 г. украинската ударна кампания срещу Руския черноморски флот успешно ограничи руските военноморски операции там. Русия може да се опита да си осигури дългосрочен достъп до грузинска територия, въздушно пространство и пристанища чрез нормализиране на отношенията с Тбилиси, като преговаря за връщане на окупираните от Грузия територии.
Всичко това би било сериозен провал за Запада. Една парламентарна победа на по-благосклонна към Русия партия в Грузия би представлявала значителна победа на Русия в областта на меката сила, демонстрирайки способността ѝ да принуждава съседните държави и да ги възпира да следват пътя на западната интеграция в дългосрочен план. Тя също така би показала, че Кремъл е в състояние да използва инвазията и частичната окупация на съседни държави, за да формира техните политически ориентации - нещо, което диктаторът Владимир Путин опитва в Украйна от години.
Още: Заради путинизма: ЕС каза "стоп" на срещите на високо ниво с Грузия
