Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Най-горещият проблем, за който европейските политици не говорят

20 юни 2024, 17:17 часа • 3819 прочитания

Едно дългогодишно разочарование от политиката на Европа изведнъж се появява с пълна сила.

Още: Тръмп: Нови санкции срещу Русия, ако Путин не преговаря за мир в Украйна

Още: Поредна размяна на дронове между Украйна и Русия (ВИДЕО)

От португалския Лисабон до полския Лодз избирателите са гневни заради липсата на достъпни жилища. Миналата есен в Дъблин избухнаха антиимигрантски бунтове, подхранвани отчасти от твърдения, че ограничените наличности от общински жилища в ирландската столица се давани на чужденци. Същевременно в градове като Лисабон, Амстердам и Милано хиляди протестиращи излязоха по улиците, за да осъждат липсата на достъпни жилища, пише Politico.

В анкета преди възхода на крайната десница на изборите за Европейски парламент миналата седмица, кметовете на градовете на Стария континент посочиха жилищата като един от най-важните проблеми пред избирателите им.

ОЩЕ: Недостъпни: Топ 10 на градовете, в които имотите са невъзможно скъпи

Още: НА ЖИВО: Кризата в Украйна, 22.01.25 - Краят на войната е приоритет за Тръмп, увери Рубио

Още: Сиярто: България ще осигури транзита на газ за Унгария

„Стигнахме до повратната точка на положение, което виждаме от години“, казва Сорча Едуардс, генерален секретар на Housing Europe, която представлява доставчици на общински, кооперативни и социални жилища. „От дълго време политиците с удоволствие пренебрегваха проблема, тъй като той засягаше групите с ниски доходи, които гласуват с по-малко сила, но сега засяга хора, които забелязват случващото се – децата на хора от средната класа и дори самата средна класа“, допълва Едуардс.

Снимка: iStock

Европейците харчат средно близо 20% от разполагаемите доходи на домакинствата си за жилища и има възприятие, че наличността стават все по-оскъдни.

Още: Киев работи усилено за уреждане на среща между Зеленски и Тръмп

Още: Румъния подписва през февруари договора за нов комплекс Patriot

Едуардс отбелязва, че европейските страни са инвестирали в достъпни жилища в следвоенния период, но са отказали от тази политика през 80-те години на миналия век. С идването на власт на неолиберални правителства, те до голяма степен намалиха разходите. Общинските съвети, разполагащи с ограничени средства, които преди това строяха жилищата, се отказаха от новото строителство и продадоха съществуващите налинчост, но частният сектор не успя да компенсира недостига.

„Предупреждаваме за този проблем от поне 10 години, но политиците с удоволствие го пренебрегваха до неотдавна, когато той отново излезе на дневен ред. Годините на бездействие сега се влошават от инфлационния клмат и ръста на лихвите по ипотечните кредити, който води до стагнация на строителството в частния сектор“, казва Едуардс.

ОЩЕ: За трети път: Италиански град пуска жилища по 3 евро

Според нея характеристиките на жилищната криза варират в отделните градове

„В туристически локации, например, има допълнителен натиск от Airbnb и други платформи за краткосрочни наеми, но основният проблем остава същи. Решението на местните и националните власти да се отдръпнат и да не предприемат действия за жилищата ни доведе дотук“, смята Едуардс.

Нещо под наем в Дания

Снимка: iStock

Някои части на Стария континент са по-способни да се справят с кризата от други.

В Дания общинските жилища се управляват слгасно национален модел. Жилищните асоциации се управляват с цел печалба и 2/3 от събраните наеми отиват в национален сграден фонд, който се използва от 1967 г. за финансиране на строителството на нови жилища и преустройството на съществуващите наличности.

Фондът подкрепя и здравни, трудови и социални инициативи в неразвити райони в цялата страна.

По подобие на модела, станал известен благодарение на Виена, националната жилищна програма на Дания се основава на принципа, че държавните жилища трябва да бъдат висококачествени и широко достъпни. Бент Мадсен, главен изпълнителен директор на Датската федерация на доставчиците на жилища с нестопанска цел, коментира, че макар че около 1/4 от жилищата отиват за уязвими групи като самотни семейства или бежанци, всеки може да кандидатства за дом, независимо от доходите. 

ОЩЕ: 2753 евро на кв. метър: Цените на апартаментите в наша съседка покориха исторически връх

Около 965 000 души, или 1/6 от населението на Дания, е живяло в социални жилища към 2022 г. Секторът на общинските жилища е втори по големина доставчик в страната с почти 600 000 жилища, равняващи се на 1/5 от наличните домове в страната.

Целта на системата е да не извлича печалба, което прави социалните жилища значително по-достъпни от тезо в частния сектор. За обществени жилища, построени след 2000 г., наемът на човек на кв. метър е с 40% по-евтин от пазарните цени, сочат данни, анализирани от Датската федерация на доставчиците на жилища с нестопанска цел.

Датската система на общиснките жилища приютява най-уязвимите и широки сегменти от населението, гарантирайки разнообразен състав на наемателите като цяло и в индивидуални жилищни райони.

Тъй като вноските в националния строителен фонд идват от самия жилищен сектор, „секторът на общинските жилища не е бреме за публичните финанси“, счита Мадсън.

Швейцарска идилия

Снимка: iStock

В Швейцария много градове преживяват по-голяма буря благодарение на жилищния кооператив с нестопанска цел Genossenschaften.

Целта на швейцарските жилищни кооперативи е да осигурят достъпен, устойчив живот в общност. Тъй като развиват дейност с нестопанска цел, те предлагат жилища, които на национално ниво са с 15% по-евтини от сравнимите частни жилища под наем. Те могат да бъдат дори по-евтини от еквивалентни жилища в райони с недостиг на домове.

Ребека Омореги, зам.-директор на Wohnbaugenossenschaften Schweiz, асоциация на жилищни строители с нестопанска цел, казва, че кооперациите са демократично организирани, като всички обитатели имат еднакви права и право на глас за управлението на сградите.

„Те не са субсидирани от държавата социални жилища, което означава, че няма задължителни изисквания за доходи и богатство“, обяснява тя и добавя, че имотите са отворени за всички. „Но кооперациите гарантират добър социален микс и повечето прилагат правила на обитанване“. 

ОЩЕ: Строителството в София - по-скъпо от това в Барселона и Мадрид

В Цюрих около 7% от жилищата са общинска собственост, но близо 18% от апартаментите в града са Genossenschaften, предлагащи наемни цени, които са средно с 45% по-ниски от тези в частния сектор. Миксът поддържа жилищата достъпни в един от най-скъпите градове в Европа.

Всяка кооперация има своя собствена процедура за привличане на наематели – чрез списък с чакащи или обявяване на свободни имоти на сайта ѝ. Макар че по принцип членството в Gennossenschaft е отворено за всеки, отделните организации могат да задават допълнителни критерии за членство като доходите, а настоящите наематели имат последната дума за това кой да бъде приет в сградата.

Снимка: iStock

Оморжи казва, че властите в Цюрих са помогнали кооперативният жилищен модел да постигне успех, като са купили терени за такива жилища през първата половина на ХХ век и са подкрепили допълнително модела с намалени капиталови изисквания.

„Повечето жилищни кооперации в Цюрих са построени между 1919 и 1960 г., но жилищната криза в края на 90-те години доведе до съживяването на кооперативите в Цюрих“, казва Оморжи. Местните избиратели подкрепиха модела през 2011 г., като гласуваха в подкрепа на ангажимент жилищата с недстопанска цел да съставляват 1/3 от всички имоти под наем в града до 2050 г.

Въпреки модела на Genossenschaften, Цюрих преживява жилищна криза. Строителството на нови жилища не може да отговори на притока на имигранти от страни от ЕС, а наемите за нови наематели са нараснали с 30% от 2016 г. Оморжи казва, че обитателите на кооперации са пощадени от ръстовете на цените, но като цяло системата засега не успява да отговори на по-широкото търсене.

ОЩЕ: Местните жители на европейски курорт живеят в колите си заради високи наеми

„Кооперациите не успяват да се разширят, тъй като почти няма терени на пазара, а цените на оставащите терени нараснаха до нива, които правят невъзможно строитрлството на достъпни жилища. В резултат на това по-голямата част от растежа на жилищните кооперации в Цюрих се дължи на замяната на съществуващи жилища с по-големи сгради“, допълва тя.

Едуардс отбелязва, че политиците най-накрая се пробуждат за кризата и в някои страни са задействани значителни мерки.

„В Дъблин например те инвестират до 5 млрд. евро, но това не смекчава кризата за момента. Можете да предоставите средствата, но в крайна сметка изграждането на жилища отнема време“, допълва тя.

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Антоанета Начева
Антоанета Начева Отговорен редактор
Новините днес