Едно дългогодишно разочарование от политиката на Европа изведнъж се появява с пълна сила.
От португалския Лисабон до полския Лодз избирателите са гневни заради липсата на достъпни жилища. Миналата есен в Дъблин избухнаха антиимигрантски бунтове, подхранвани отчасти от твърдения, че ограничените наличности от общински жилища в ирландската столица се давани на чужденци. Същевременно в градове като Лисабон, Амстердам и Милано хиляди протестиращи излязоха по улиците, за да осъждат липсата на достъпни жилища, пише Politico.
В анкета преди възхода на крайната десница на изборите за Европейски парламент миналата седмица, кметовете на градовете на Стария континент посочиха жилищата като един от най-важните проблеми пред избирателите им.
ОЩЕ: Недостъпни: Топ 10 на градовете, в които имотите са невъзможно скъпи
„Стигнахме до повратната точка на положение, което виждаме от години“, казва Сорча Едуардс, генерален секретар на Housing Europe, която представлява доставчици на общински, кооперативни и социални жилища. „От дълго време политиците с удоволствие пренебрегваха проблема, тъй като той засягаше групите с ниски доходи, които гласуват с по-малко сила, но сега засяга хора, които забелязват случващото се – децата на хора от средната класа и дори самата средна класа“, допълва Едуардс.
Снимка: iStock
Европейците харчат средно близо 20% от разполагаемите доходи на домакинствата си за жилища и има възприятие, че наличността стават все по-оскъдни.
Едуардс отбелязва, че европейските страни са инвестирали в достъпни жилища в следвоенния период, но са отказали от тази политика през 80-те години на миналия век. С идването на власт на неолиберални правителства, те до голяма степен намалиха разходите. Общинските съвети, разполагащи с ограничени средства, които преди това строяха жилищата, се отказаха от новото строителство и продадоха съществуващите налинчост, но частният сектор не успя да компенсира недостига.
„Предупреждаваме за този проблем от поне 10 години, но политиците с удоволствие го пренебрегваха до неотдавна, когато той отново излезе на дневен ред. Годините на бездействие сега се влошават от инфлационния клмат и ръста на лихвите по ипотечните кредити, който води до стагнация на строителството в частния сектор“, казва Едуардс.
ОЩЕ: За трети път: Италиански град пуска жилища по 3 евро
Според нея характеристиките на жилищната криза варират в отделните градове
„В туристически локации, например, има допълнителен натиск от Airbnb и други платформи за краткосрочни наеми, но основният проблем остава същи. Решението на местните и националните власти да се отдръпнат и да не предприемат действия за жилищата ни доведе дотук“, смята Едуардс.
Нещо под наем в Дания
Снимка: iStock
Някои части на Стария континент са по-способни да се справят с кризата от други.
В Дания общинските жилища се управляват слгасно национален модел. Жилищните асоциации се управляват с цел печалба и 2/3 от събраните наеми отиват в национален сграден фонд, който се използва от 1967 г. за финансиране на строителството на нови жилища и преустройството на съществуващите наличности.
Фондът подкрепя и здравни, трудови и социални инициативи в неразвити райони в цялата страна.
По подобие на модела, станал известен благодарение на Виена, националната жилищна програма на Дания се основава на принципа, че държавните жилища трябва да бъдат висококачествени и широко достъпни. Бент Мадсен, главен изпълнителен директор на Датската федерация на доставчиците на жилища с нестопанска цел, коментира, че макар че около 1/4 от жилищата отиват за уязвими групи като самотни семейства или бежанци, всеки може да кандидатства за дом, независимо от доходите.
ОЩЕ: 2753 евро на кв. метър: Цените на апартаментите в наша съседка покориха исторически връх
Около 965 000 души, или 1/6 от населението на Дания, е живяло в социални жилища към 2022 г. Секторът на общинските жилища е втори по големина доставчик в страната с почти 600 000 жилища, равняващи се на 1/5 от наличните домове в страната.
Целта на системата е да не извлича печалба, което прави социалните жилища значително по-достъпни от тезо в частния сектор. За обществени жилища, построени след 2000 г., наемът на човек на кв. метър е с 40% по-евтин от пазарните цени, сочат данни, анализирани от Датската федерация на доставчиците на жилища с нестопанска цел.
Датската система на общиснките жилища приютява най-уязвимите и широки сегменти от населението, гарантирайки разнообразен състав на наемателите като цяло и в индивидуални жилищни райони.
Тъй като вноските в националния строителен фонд идват от самия жилищен сектор, „секторът на общинските жилища не е бреме за публичните финанси“, счита Мадсън.
Швейцарска идилия
Снимка: iStock
В Швейцария много градове преживяват по-голяма буря благодарение на жилищния кооператив с нестопанска цел Genossenschaften.
Целта на швейцарските жилищни кооперативи е да осигурят достъпен, устойчив живот в общност. Тъй като развиват дейност с нестопанска цел, те предлагат жилища, които на национално ниво са с 15% по-евтини от сравнимите частни жилища под наем. Те могат да бъдат дори по-евтини от еквивалентни жилища в райони с недостиг на домове.
Ребека Омореги, зам.-директор на Wohnbaugenossenschaften Schweiz, асоциация на жилищни строители с нестопанска цел, казва, че кооперациите са демократично организирани, като всички обитатели имат еднакви права и право на глас за управлението на сградите.
„Те не са субсидирани от държавата социални жилища, което означава, че няма задължителни изисквания за доходи и богатство“, обяснява тя и добавя, че имотите са отворени за всички. „Но кооперациите гарантират добър социален микс и повечето прилагат правила на обитанване“.
ОЩЕ: Строителството в София - по-скъпо от това в Барселона и Мадрид
В Цюрих около 7% от жилищата са общинска собственост, но близо 18% от апартаментите в града са Genossenschaften, предлагащи наемни цени, които са средно с 45% по-ниски от тези в частния сектор. Миксът поддържа жилищата достъпни в един от най-скъпите градове в Европа.
Всяка кооперация има своя собствена процедура за привличане на наематели – чрез списък с чакащи или обявяване на свободни имоти на сайта ѝ. Макар че по принцип членството в Gennossenschaft е отворено за всеки, отделните организации могат да задават допълнителни критерии за членство като доходите, а настоящите наематели имат последната дума за това кой да бъде приет в сградата.
Снимка: iStock
Оморжи казва, че властите в Цюрих са помогнали кооперативният жилищен модел да постигне успех, като са купили терени за такива жилища през първата половина на ХХ век и са подкрепили допълнително модела с намалени капиталови изисквания.
„Повечето жилищни кооперации в Цюрих са построени между 1919 и 1960 г., но жилищната криза в края на 90-те години доведе до съживяването на кооперативите в Цюрих“, казва Оморжи. Местните избиратели подкрепиха модела през 2011 г., като гласуваха в подкрепа на ангажимент жилищата с недстопанска цел да съставляват 1/3 от всички имоти под наем в града до 2050 г.
Въпреки модела на Genossenschaften, Цюрих преживява жилищна криза. Строителството на нови жилища не може да отговори на притока на имигранти от страни от ЕС, а наемите за нови наематели са нараснали с 30% от 2016 г. Оморжи казва, че обитателите на кооперации са пощадени от ръстовете на цените, но като цяло системата засега не успява да отговори на по-широкото търсене.
ОЩЕ: Местните жители на европейски курорт живеят в колите си заради високи наеми
„Кооперациите не успяват да се разширят, тъй като почти няма терени на пазара, а цените на оставащите терени нараснаха до нива, които правят невъзможно строитрлството на достъпни жилища. В резултат на това по-голямата част от растежа на жилищните кооперации в Цюрих се дължи на замяната на съществуващи жилища с по-големи сгради“, допълва тя.
Едуардс отбелязва, че политиците най-накрая се пробуждат за кризата и в някои страни са задействани значителни мерки.
„В Дъблин например те инвестират до 5 млрд. евро, но това не смекчава кризата за момента. Можете да предоставите средствата, но в крайна сметка изграждането на жилища отнема време“, допълва тя.
