На днешната среща на върха лидерите на ЕС се опитваха да предложат план за справяне с нарастващите разходи за енергия, докато се борят с последиците от войната на Русия в Украйна по време на срещата на върха в Прага.
Президентът Володимир Зеленски призова за допълнителни санкции срещу енергийния сектор на Москва и повече оръжия. "Трябва да бъдем силни - до общата ни победа, за да запазим всичко, което толкова много ценим", заяви Зеленски пред лидерите чрез видеовръзка. "Сега трябва да инвестираме в нашата отбрана, в нашата сигурност, в нашето сътрудничество, доколкото това е възможно", заяви той, цитиран от БГНЕС.
Лидерите обсъдиха и начините за по-добра защита на критичната си инфраструктура след течовете от руско-европейските газопроводи "Северен поток", за които беше обвинен "саботаж". Но именно острите разногласия относно начините за справяне с енергийната криза бяха в центъра на вниманието в спора между 27-те държави за най-добрия план за намаляване на цените.
Европа е изправена пред енергийна криза, тъй като разходите за производство на електроенергия нарастват заради огромния скок на цените на газа, причинен от затварянето на крановете от Русия. "Русия изстреля енергийна ракета към европейския континент и света", заяви ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел.
Правителствата в целия блок се борят да намалят сметките на своите потребители, но разчитат на различни източници на енергия и са разделени по отношение на решенията. Ръководителят на изпълнителния орган на ЕС Урсула фон дер Лайен предлага "пътна карта" от мерки за облекчаване на тежестта, включително евентуално ограничаване на цената на газа. Въпреки това няма консенсус относно начина на действие на ограниченията и лидерите няма да вземат категорично решение преди срещата на върха в Брюксел по-късно този месец. "През есента и зимата ще имаме много работа и тя няма да е лесна", заяви германският канцлер Олаф Шолц.
Повече от половината държави от блока настояват ЕС да наложи ценови таван за това колко ще плаща за газа, доставян по тръбопроводи или с кораби, с настъпването на зимата в северното полукълбо. Досега обаче Германия се противопоставяше поради опасения, че този ход може да отклони ценни доставки от Европа.
"Ценови таван за газа, ако това може да се постигне, би било чудесно, с уговорката, че не можем да застрашим сигурността на доставките", заяви латвийският министър-председател Крисянис Каринс. "Не можем да определим цената така, че никой да не продава газ в Европа", допълни той.
Следете развитието на войната в Украйна тук
Берлин е подложен на обстрел от други членове на ЕС за това, че протака въпроса, докато обявява фонд от 200 млрд. евро за субсидиране на покупките на газ у дома. "Моето послание към Германия е да бъде единна с всички останали, защото в трудни времена всички трябва да се съгласят с общ знаменател", заяви полският министър-председател Матеуш Моравецки.
Въпреки известно недоволство от страна на Унгария, блокът успя да остане до голяма степен единен в противопоставянето си на Кремъл, след като Путин ескалира конфликта, като предяви претенции към четири окупирани региона на Украйна. По-широката среща на върха на 44 държави от цяла Европа, която се проведе в Прага в четвъртък, подчерта изолацията на Москва.
Шарл Мишел настоя, че ЕС "не възнамерява да бъде сплашван", след като президентът на САЩ Джо Байдън предупреди за риска от ядрен "Армагедон", докато Путин засилва заплахите си. "ЕС се отнася сериозно към заплахите на Русия за евентуални ядрени оръжия", заяви ръководителят на Европейския съвет.
Блокът се стреми да запази подкрепата си за Киев, докато войските на Зеленски изтласкват руските сили назад на няколко фронта повече от седем месеца след началото на войната. Украйна настоява ЕС да ускори така необходимата икономическа подкрепа, след като в понеделник Брюксел подписа меморандум за разбирателство за предоставяне на 5 милиарда евро. На военния фронт блокът планира да започне мисия за обучение на украинските сили по-късно този месец. Той също така очаква евентуален нов транш от финансирането на оръжия за Украйна, с който общите разходи за въоръжение ще достигнат 3 милиарда евро. Европейският съюз ще отпусне 2 милиарда евро макрофинансова помощ за Украйна през следващите дни, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на пресконференция след неформалната среща на върха на държавните глави на ЕС в Прага.
Страните от Европейския съюз са по-добре подготвени за зимния сезон, отколкото преди, благодарение на намаляването на вноса на руски газ от 41% на 7,5%, заяви Урсула фон дер Лайен. "Ние сме много по-добре подготвени за зимата, отколкото преди. Само ще ви дам една цифра: в началото на годината делът на вноса на руски газ беше 41%, а сега е спаднал до 7,5%", каза тя.
Урсула фон дер Лайен също отбеляза значението на съвместния подход към закупуването на газ. "Широко разпространена е идеята, че следващата пролет, в края на зимата, когато хранилищата са изчерпани, е изключително важно да имаме съвместно закупуване на газ“, каза тя.
Френският президент Еманюел Макрон от своя страна обяви, че Париж създава специален фонд на стойност 100 млн. евро, който да позволи на Киев да купува директно оръжия. Той добави, че се водят разговори, по-специално с Дания, за доставяне на повече високоточни оръдия CAESAR на Украйна, в допълнение към 18-те, които вече е предоставила. "Украйна се нуждае от нашата подкрепа не утре, Украйна се нуждае от подкрепа днес, точно сега", заяви литовският президент Гитанас Науседа.
