Напрежението нараства в Молдова, след като властите в страната обвиниха Русия, че е поставила основите за преврат, който може да въвлече нацията във войната на Кремъл в съседна Украйна. Президентът на Молдова Мая Санду обвини Русия, че използва „диверсанти“, маскирани като цивилни, за да разпалят безредици в период на политическа нестабилност, повтаряйки подобни предупреждения от украинския президент Володимир Зеленски.
Междувременно руският президент Владимир Путин неоснователно обвини Киев, че планира собствено нападение срещу територия в Молдова, където Москва има свои поддръжници, засилвайки опасенията, че той създава претекст за анексиране в стил Крим. Президентът на САЩ Джо Байдън се срещна с президента Санду в кулоарите на посещението си във Варшава миналата седмица, отбелязвайки една година от инвазията на Русия. И въпреки че няма признаци, че той е приел поканата й за посещение, Белият дом каза, че Байдън е потвърдил подкрепата си за „суверенитета и териториалната цялост“ на Молдова.
Какво се случва в Молдова?
По-рано този месец Зеленски предупреди, че украинското разузнаване е прихванало руски план за дестабилизиране на и без това нестабилната политическа ситуация в Молдова. Неотдавнашната оставка на министър-председателя на страната последва продължаващ период на криза, оглавен от скок на цените на газа и главоломна инфлация. Новият министър-председател на Молдова продължи проевропейския стремеж на правителството, но оттогава се проведоха проруски протести в столицата Кишинев, подкрепени от маргинална политическа партия.
Военен експерт: Кремъл вече е взел решение за Молдова, иска да повтори украинския сценарий
На фона на напрежението президентът Санду отправи директно обвинение, че Русия иска да се възползва от ситуацията. Тя каза, че миналата есен правителството е планирало „поредица от действия, включващи саботьори, които са преминали военно обучение и са маскирани като цивилни, за да извършват насилствени действия, атаки срещу правителствени сгради и вземане на заложници“.
Санду също така твърди, че лица, маскирани като „така наречената опозиция“, ще се опитат да наложат смяна на властта в Кишинев чрез „насилствени действия“. CNN не е в състояние независимо да провери тези твърдения. „Ясно е, че тези заплахи от Русия и апетитът за ескалиране на войната срещу нас са много високи“, казва пред медията Юлиан Гроза, бивш заместник външен министър на Молдова и сега директор на базирания в Кишинев Институт за европейски политики и реформи. „Молдова е най-засегнатата страна след Украйна от войната Ние все още сме малка страна, която все още има слабо развита икономика и това създава голям натиск“, допълва той.
Какво планира Русия?
Въпреки пледоарията на Москва за невинност, нейните действия по отношение на Молдова поразително приличат на ходовете, които направи преди анексирането на Крим през 2014 г. и пълномащабното й нахлуване в Украйна миналата година. Припомняме, че във вторник Путин отмени външнополитически указ от 2012 г., който отчасти признава независимостта на Молдова. След това в четвъртък руското министерство на отбраната обвини Украйна, че „подготвя въоръжена провокация“ срещу проруския сепаратистки регион на Молдова Приднестровието „в близко бъдеще“, съобщи държавната медия ТАСС. Не бяха предложени доказателства или допълнителни подробности в подкрепа на обвинението на министерството и то беше отхвърлено от Молдова.
Путин свали задръжките от война в Молдова и де факто изкара Русия от ООН
Но това накара западните лидери да бъдат нащрек, тъй като обвиненията идват година след като Путин направи подобни, необосновани твърдения, че руснаците са били мишена в Донбас, където Москва подкрепяше бойни сепаратисти от 2014 г. Така руският президент оправда нахлуването на армията в Украйна. „Така беше и преди – виждахме постоянни действия на Русия, опитващи се да изследват и експлоатират информационното пространство в Молдова с помощта на пропаганда“, каза Гроза. „С войната всички тези инструменти, които Русия използваше преди, бяха умножени и засилени“, каза той. „Това, което виждаме, е повторно активиране на руските политически проксита в Молдова“, допълни той.
Подобни обвинения към Русия отправи и полският премиер. „Наистина виждам много следи на руските служби в Молдова“, каза Матеуш Моравецки пред CBS миналата неделя. „Това е много слаба страна и всички трябва да им помогнем“, допълни той.
Защо Русия среща подкрепа в Молдова?
В центъра на интересите на Русия в Молдова е Приднестровието, отцепническа територия, която обхваща източната част на страната и е приютявала руски войски от десетилетия. Територията – анклав от 1300 квадратни мили на източния бряг на река Днестър, беше мястото на руски военен пост през последните години на Студената война. Приднестровието се самообяви за съветска република през 1990 г., противопоставяйки се на всеки опит на Молдова да стане независима държава или да се слее с Румъния след разпадането на Съветския съюз.
Когато Молдова стана независима на следващата година, Русия бързо се включи като т. нар. „мироопазваща сила“ в Приднестровието, изпращайки войски, за да подкрепят промосковските сепаратисти там. Последва война с молдовските сили и конфликтът завърши в задънена улица през 1992 г. Приднестровието не беше международно признато, дори от Русия, но молдовските сили го оставиха де факто като отцепила се държава. Тази безизходица остави територията и нейните около 500 000 жители в капан на неизвестност, като Кишинев практически няма контрол над нея до ден днешен.
Какво е значението на Молдова?
Молдова е страна на кръстопът между изтока и запада. Нейното правителство и повечето от нейните граждани искат по-тесни връзки с ЕС и страната получи статут на кандидат миналата година. Но също така е дом на отцепническа фракция, чиито настроения Москва опитва да използва. Тя неколкократно се оказваше в гореща точка в периферията на руската инвазия в Украйна през последната година, като руски ракети пресичаха въздушното пространство на Молдова на няколко пъти, включително и по-рано този месец. Поредица от експлозии в Приднестровието през април миналата година засилиха опасенията, че Путин иска да въвлече територията в своята инвазия.
Последващите проблеми на руските войки на фронта в Украйна разсеяха временно тези страхове. Но служители в Молдова предупреждават Запада, че тяхната страна може да бъде следващата в списъка на Путин. Миналия месец ръководителят на службата за сигурност на Молдова предупреди, че има „много висок“ риск Русия да започне нова офанзива в източната част на Молдова през 2023 г. Страната не е член на НАТО, което я прави по-уязвима в очите на Путин.
Ако Русия започне пролетна офанзива, която се съсредоточава в южната част на Украйна, тя може отново да се опита да нахлуе и превземе Одеса, след което да свърже с коридор тази част от страната с Приднестровието. Такъв сухопътен мост би се доближил още повече до територията на НАТО, като буквално ще разсече територията на Украйна и ще направи защитата на страната още по-трудна.
Следете развитието на войната в Украйна тук
Напрежението нараства в Молдова, малка страна на югозападната граница на Украйна, където Русия е обвинена, че е поставила основите за преврат, който може да въвлече нацията във войната на Кремъл.
Президентът на Молдова Мая Санду обвини Русия, че използва „диверсанти“, маскирани като цивилни, за да разпалят безредици в период на политическа нестабилност, повтаряйки подобни предупреждения от украинския президент Володимир Зеленски.
Междувременно руският президент Владимир Путин неоснователно обвини Киев, че планира собствено нападение срещу проруска територия в Молдова, където Москва има военна опора, засилвайки опасенията, че той създава претекст за анексиране в стил Крим.
Президентът на САЩ Джо Байдън се срещна с президента Санду в кулоарите на посещението си във Варшава миналата седмица, отбелязвайки една година от инвазията на Русия.
Въпреки че няма признаци, че той е приел поканата й за посещение, Белият дом каза, че той е потвърдил подкрепата си за „суверенитета и териториалната цялост“ на Молдова.
Ето какво трябва да знаете.
Какво се случва в Молдова?
По-рано този месец Зеленски предупреди, че украинското разузнаване е прихванало руски план за дестабилизиране на и без това нестабилната политическа ситуация в Молдова.
Неотдавнашната оставка на министър-председателя на страната последва продължаващ период на криза, оглавен от скок на цените на газа и главоломна инфлация. Новият министър-председател на Молдова продължи проевропейския стремеж на правителството, но оттогава се проведоха проруски протести в столицата Кишинев, подкрепени от маргинална, промосковска политическа партия.
На фона на напрежението президентът на Молдова Санду отправи директно обвинение, че Русия иска да се възползва от ситуацията.
Санду каза, че миналата есен правителството е планирало „поредица от действия, включващи саботьори, които са преминали военно обучение и са маскирани като цивилни, за да извършват насилствени действия, атаки срещу правителствени сгради и вземане на заложници“.
Санду също така твърди, че лица, маскирани като „така наречената опозиция“, ще се опитат да наложат смяна на властта в Кишинев чрез „насилствени действия“. CNN не е в състояние независимо да провери тези твърдения.
„Ясно е, че тези заплахи от Русия и апетитът за ескалиране на войната срещу нас са много високи“, каза Юлиан Гроза, бивш заместник външен министър на Молдова и сега директор на базирания в Кишинев Институт за европейски политики и реформи, каза пред CNN.
„Молдова е най-засегнатата страна след Украйна (от) войната“, каза той. „Ние все още сме малка страна, която все още има слабо развита икономика и това създава голям натиск.“
Какво планира Русия?
Въпреки пледоарията на Москва за невинност, нейните действия по отношение на Молдова поразително приличат на ходовете, които направи преди анексирането на Крим през 2014 г. и пълномащабното й нахлуване в Украйна миналата година.
Във вторник Путин отмени външнополитически указ от 2012 г., който отчасти признава независимостта на Молдова, според Ройтерс .
След това в четвъртък руското министерство на отбраната обвини Украйна, че „подготвя въоръжена провокация“ срещу проруския сепаратистки регион на Молдова Приднестровието „в близко бъдеще“, съобщи държавната медия ТАСС.
Не бяха предложени доказателства или допълнителни подробности в подкрепа на обвинението на министерството и то беше отхвърлено от Молдова.
Но твърдението накара западните лидери да бъдат нащрек, идвайки почти точно година след като Путин направи подобни, необосновани твърдения, че руснаците са били мишена в Донбас – източния фланг на Украйна, където Москва подкрепяше бойни сепаратисти от 2014 г. – което му позволи да хвърли своите нахлуване в страната като въпрос на самоотбрана.
„Така беше и преди – виждахме постоянни действия на Русия, опитващи се да изследват и експлоатират информационното пространство в Молдова с помощта на пропаганда“, каза Гроза.
„С войната всички тези инструменти, които Русия използваше преди, бяха умножени и засилени“, каза той. „Това, което виждаме, е повторно активиране на руските политически проксита в Молдова.“
„Наистина виждам много пръстови отпечатъци на руски сили, руски служби в Молдова“, каза премиерът на Полша Матеуш Моравецки пред CBS миналата неделя. „Това е много слаба страна и всички трябва да им помогнем.
Защо Русия има опора в Молдова?
В центъра на интересите на Русия в Молдова е Приднестровието, отцепническа територия, която плъзга по източния фланг на страната и е приютявала руски войски от десетилетия.
Територията - анклав от 1300 квадратни мили на източния бряг на река Днестър - беше мястото на руски военен пост през последните години на Студената война. Тя се обяви за съветска република през 1990 г., противопоставяйки се на всеки опит на Молдова да стане независима държава или да се слее с Румъния след разпадането на Съветския съюз.
Когато Молдова стана независима на следващата година, Русия бързо се включи като т. нар. „мироопазваща сила“ в Приднестровието, изпращайки войски, за да подкрепят промосковските сепаратисти там.
Последва война с молдовските сили и конфликтът завърши в задънена улица през 1992 г. Приднестровието не беше международно признато, дори от Русия, но молдовските сили го оставиха де факто отцепила се държава. Тази безизходица остави територията и нейните около 500 000 жители в капан на неизвестност, като Кишинев практически няма контрол над нея до ден днешен.
Защо Молдова има значение?
Молдова е страна на кръстопът между изтока и запада. Нейното правителство и повечето от нейните граждани искат по-тесни връзки с ЕС и страната получи статут на кандидат миналата година. Но също така е дом на отцепническа фракция, чиито настроения Москва нетърпеливо се опитва да раздразни.
Това беше точка на възпламеняване в периферията на руската инвазия в Украйна през последната година, като руски ракети пресичаха въздушното пространство на Молдова на няколко пъти, включително по-рано този месец.
Поредица от експлозии в Приднестровието през април миналата година засилиха опасенията, че Путин иска да въвлече територията в своята инвазия.
Залитащият военен напредък на Русия оттогава временно разсея тези страхове. Но служители в Молдова предупреждават Запада, че тяхната страна може да бъде следващата в списъка на Путин.
Миналия месец ръководителят на службата за сигурност на Молдова предупреди, че има „много висок“ риск Русия да започне нова офанзива в източната част на Молдова през 2023 г. Молдова не е член на НАТО, което я прави по-уязвима от дневния ред на Путин.
Ако Русия започне пролетна офанзива, която се съсредоточава в южната част на Украйна, тя може отново да се опита да пропълзи към Одеса и след това да се свърже с Приднестровието , като по същество създава сухопътен мост, който минава през Южна Украйна и се доближава още повече до територията на НАТО.
