Никита Чибрин е бивш войник от руския град Якутск, служил в 64-та отделна гвардейска мотострелкова бригада - прословутото руско военно подразделение, обвинено в извършването на военни престъпления в Буча, Бородянка и други градове и села северно от Киев. През септември той дезертира от руската армия и бяга в Европа през Беларус и Казахстан.
Мъжът даде интервю за CNN, в което разказа за бруталните военни престъпления, извършени от колегите му на фронта в Украйна. Споделя, че все още си спомня как руски войници са избягали, след като са изнасилили две украинки по време на „мисията“ си северозападно от Киев през март 2022 г.
"Видях ги да бягат, а после научих, че са изнасилвачи. Те изнасилиха майка и дъщеря", казва той. Командирите им, добавя Чибрин, са свили рамене, когато са разбрали за случилото се. По думите му - предполагаемите изнасилвачи са претърпели назидателен бой, но никога не са били наказани напълно за престъпленията си.
"Те никога не са били в затвора. Само са уволнени. Просто така: "Вървете си!“. Те просто бяха уволнени от войната. Това е всичко“, казва Чибрин.
Военнослужещите от бригадата му са обявени за военнопрестъпници от украинското министерство на отбраната през април. След изтеглянето на руските сили от Киевска област бяха открити масови гробове с убити цивилни и трупове, лежащи по улиците. За това са отговорни именно от 64-та гвардейска мотострелкова бригада.
Военните документи на Чибрин, с които CNN разполага, показват, че негов командир е Азатбек Омурбеков. Офицерът, известен като "касапинът от Буча", е подложен на санкции от Европейския съюз и Обединеното кралство. САЩ пък са наложили санкции на цялата бригада. Кремъл отрича всякакво участие в масовите убийства, като същевременно повтаря неоснователните твърдения, че снимките на цивилни тела са фалшиви. В ход, който предизвика възмущение в целия свят, Владимир Путин присъди на подразделението почетно военно звание и го похвали за неговия "героизъм" и "смели действия".
Чибрин казва, че не е видял нито едно от предполагаемите „геройства“, а е станал свидетел на много престъпления. Заявява, че е готов да свидетелства срещу подразделението си в международен наказателен съд. Твърди, че самият той не е извършил никакви престъпления. "Не съм виждал убийства, но съм виждал изнасилвачи, които бягаха, преследвани (от по-високопоставени членове на подразделението), защото са извършили изнасилване", казва той.
Подразделението е имало "пряка заповед да убива" всеки, който споделя информация за позициите на бригадата, независимо дали е военен или цивилен. "Ако някой имаше телефон - имахме право да го застреляме", разказва. "Има маниаци, които се наслаждават на това да убият човек. Такива маниаци се появиха там", казва той.
Чибрин описва и грабежите, при които руските войници са си вземали коли, компютри, бижута и всичко, което им е харесало. "Те изобщо не криеха това. Много хора от моето подразделение, когато напуснахме Липовка и Андреевка в края на март, взеха коли, превозни средства, взеха цивилни автомобили и ги продадоха в Беларус", казва той. "Мисленето им е, че ако откраднеш нещо, значи си добър. Ако никой не те хване, добре! Ако видиш нещо, което е скъпо, откраднеш го и не те хванат, значи си добър".
Що се отнася до командирите на подразделението, Чибрин казва, че те са знаели добре за изнасилванията и убийствата, както и за грабежите, но не са проявили интерес към търсенето на справедливост. "Те реагираха така: "Както и да е. Случи се. И какво от това?“. Всъщност нямаше никаква реакция, нямаше дисциплина“.
Чибрин не се съмнява, че Русия в крайна сметка ще загуби войната срещу Украйна, но не и докато не бъдат погубени още много животи. "Защото Русия няма да спре, докато не се пролее много кръв, докато всички не умрат. Войниците са пушечно месо за тях. Те не ги уважават", казва дезертьорът.
След като е видял сраженията от първо лице, той заявява, че оборудването, с което разполагат руските войници, не може да се сравни с оръжията, до които има достъп Украйна. Добавя, че докато Украйна получава от западните си съюзници някои от най-модерните оръжия, руската армия разчита на оборудване от съветската епоха, използвано по време на войната в Афганистан през 80-те години на миналия век.
"Разбира се, че Русия ще загуби. Защото целият свят подкрепя Украйна. Да се мисли, че те (б.а. - руснаците) ще спечелят, е глупаво", казва той. "Те си мислеха, че ще окупират Киев за три дни. Кой ден е сега? 260-и? Мислеха си, че ще дойдат в Украйна и ще бъдат посрещнати с цветя. Но им казаха да се махат и по тях хвърлиха коктейли Молотов".
Според Чибрин мъжете в неговото подразделение също са били изключително зле подготвени за бойни действия. Той разказва, че обучението се е състояло в това командирите да им дадат оръжие, мишена и 5000 патрона. "Продължавайте да стреляте и след това сте свободни да си тръгнете. Никой не правеше нищо. Не е имало истинско обучение“.
Липсата на подготовка става очевидна, щом Чибрин се озовава в Украйна. "Тези, които казваха, че лесно ще стрелят по украинци, когато се върнаха от фронтовата линия ... не можеха дори да говорят с мен. Те видяха войната, видяха поражението, видяха как убиват техните колеги, видяха трупове. Осъзнаха го, но не можеха да избягат", казва дезертьорът и добавя, че повечето не са имали представа накъде са се запътили.
"Това беше една голяма лъжа. Уж беше военно обучение с беларуската армия. Излъгаха ни. На 24 февруари просто казаха, че всички ще отидат на война", казва Чибрин и допълва, че първоначално е отказал да отиде. "Първото нещо, което казах, беше: "Командире, не искам да ходя на война", а той отговори: "Ей, ти, ще имаш големи проблеми, ще влезеш в затвора и семейството ти ще има големи проблеми" ... и ме нападна, вкара ме в специален автомобил и затвори вратата. И аз не можех да отворя отвътре. Ето така отидох в Украйна“, разказва войникът.
Чибрин прекарва месеци наред в Украйна с малки прекъсвания. Когато в края на март 64-та отделна гвардейска мотострелкова бригада се изтегля от района северозападно от Киев след неуспешната офанзива там, той и подразделението му се връщат в Беларус. Казва, че е страдал от травма на гърба и е отишъл във военна болница в Русия, но през май е бил принуден да се върне в Украйна. Този път е изпратен в Харковска област, а след това прекарва известно време в горите около Изюм.
Тогава най-накрая открива възможност да избяга. Забелязал, че командири на други части напускат района и се отправят към Русия с камион, и се качил в него. "Скачам вътре и виждам други момчета, които също напускат Украйна“, добавя той.
След като се връща в Русия, прекарва близо месец в болница - прикован на легло с ужасни болки в гърба. Не е могъл обаче да получи подходящо лечение. "Казаха ми, че ако искам да отида в специален санаториум, трябва да подпиша документ, че ще се върна на война“, казва дезертьорът.
Отказва да подпише и се готви да подаде документи за прекратяване на военния си договор, когато руското правителство обявява частична мобилизация през септември. "Моите приятели ми казаха, че трябва да се скрия“, разкрива той. Знаейки, че трябва да се измъкне колкото се може по-далеч от град Хабаровск, където е бил настанен, Чибрин първо бяга през Русия до Санкт Петербург, а след това взема влак за Беларус. Там успява да намери посредник, който му помага да стигне до Казахстан, откъдето в крайна сметка пътува до сегашното си местоположение. То не е разкрито поради съображения за сигурност.
Сега Никита Чибрин е решен да говори открито за събитията, на които е станал свидетел в Украйна, и дори написва антивоенна песен. "Стотици души, стотици тела на изгубени хора. Стотици майки без деца", се пее в припева ѝ.
