Френският президент Еманюел Макрон обеща, че страната ще предостави финансова помощ в размер на 1,2 милиарда евро и военна техника на Киев. Това той обявил на пресконференция в Брюксел след извънредна среща на върха на ЕС за Украйна. Думите му са цитирани от РБК.
„Като европейци взехме решение да предоставим икономическа помощ на Украйна в размер на 1,2 милиарда евро. Това е безпрецедентно. Ще продължим да доставяме военна техника и да подкрепяме населението в този труден момент“, заявил Макрон.
Освен това френският лидер добавил, че Париж възнамерява да ускори разполагането на своите военни в Румъния, както и да окаже помощ на бежанци от Украйна.
Франция, подобно на други страни от Европейския съюз, ще поеме своя дял от отговорността за подпомагане на населението на Украйна, както и на тези, които са напуснали украинската земя и се намират на територията на Европейския съюз.
Преговорите между Путин и Макрон
На 24 февруари вечерта е проведен телефонен разговор между Путин и Макрон по инициатива на френската страна. В разговора си с френския лидер президентът на Русия обяснил решението за провеждане на военна операция в Донбас.
Макрон заявил, че се е обадил на руския колега Владимир Путин по молба на украинския президент Владимир Зеленски, за да предаде искане за провеждане на преговори. Френският държавен глава отбелязал също, че е „предал посланието от Франция и посланието на Зеленски“ на руския президент, но „засега това не даде ефект“.
Санкциите на Евросъюза
По време на пресконференция след спешна среща на върха на ЕС Макрон заяви, че след ЕС, Франция също ще наложи свои собствени санкции срещу Русия. Според френския лидер ограниченията от Париж ще засегнат редица руснаци и ще бъдат обявени по-късно.
По-рано председателят на Европейския парламент Роберта Мецола призова Европейския съюз да наложи "най-строги" санкции срещу Русия. Мецола отбеляза, че новите санкции трябва да бъдат "спешни и строги, никой не трябва да се скрие от тях".
На свой ред председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен заяви, че санкциите на ЕС ще попречат на Русия да преработва и продава петрол. Според нея санкциите на ЕС ще ограничат достъпа до важни технологии, включително полупроводникови, както и в областта на микрочиповете. А новите санкции в енергийния сектор, според нея, ще „направят невъзможна“ модернизацията на руските петролни рафинерии.
Освен това ЕС ще наложи забрана за продажба на всички самолети, резервни части и оборудване на руски авиокомпании. В Европейския съюз смятат, че това ще доведе до "деградация на ключовия сектор на руската икономика и възможностите на страната в областта на комуникациите".
„Руските активи в Европа също ще бъдат замразени и достъпът на руските банки до европейския финансов пазар ще бъде преустановен. Тези санкции са призвани да нанесат тежки щети на интересите на Кремъл и на способността му да финансира войната“, заявила Урсула фон дер Лайенглеф.
Санкциите на САЩ
Президентът на САЩ Джо Байдън обеща да въведе допълнителни санкции срещу Русия. Той обеща, че новите ограничения ще струват скъпо на руската икономика.
По-специално Байдън заяви намерение да наложи санкции срещу руската космическа програма. Според него САЩ ще блокират повече от половината от високотехнологичния внос за Русия, което ще намали способността на страната да се конкурира икономически.
Това, по думите на Байдън, ще нанесе удар върху способността им да продължат да модернизират военните сили, което ще нанесе вреда и на тяхната аерокосмическа индустрия, включително космическата програма.
От своя страна Министерството на търговията на САЩ затяга ограниченията за износ на микроелектроника, телекомуникационно оборудване, авионика и части за въздушни съдове. Ведомството въвежда нови изисквания по лицензиране в експортния контрол, включително сензори, навигационно оборудване, морско оборудване и компоненти за въздушни съдове, използващи американски технологии.
Финансовото министерство на САЩ също така налага санкции срещу големи руски банки, включително ВТБ, Сбербанк, Алфа-банк, МКБ, „Откритие“, „Новикомбанк“ и Совкомбанк. Освен това санкциите срещу руския държавен дълг ще бъдат разширени.
По думите на заместник-съветника по националната сигурност на президента на САЩ Дулип Сингх, новите санкции на САЩ нямат за цел да прекратят доставките на руска енергия на световните пазари. Те са предназначени да причинят сериозни щети на руската икономика с минимални разходи за САЩ и техните съюзници и партньори.