Монархията е форма на държавно управление, при която върховната държавна власт принадлежи на едно лице — монарха, който може да се нарича по най-различни начини, като наименуванието на титлата е в зависимост от региона – крал, цар, емир, султан и така нататък. Обикновено властта се предава по наследство. Властта на монарха и неговите задължения могат силно да варират според вида на монархията.
Почти никаква е властта на монарха при парламентарните монархии, като може да се обобщи, че при тях моанрхът изпълнява роля, която е най-близка до тази на президента у нас. Ограничена власт чрез конституция има при т.нар. конституционна монархия. Неограничена е политическата власт при абсолютната монархия.
В Европа към днешна дата има 13 монархии.
7 от тези монархии са кралства:
Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия,
Кралство Испания, Кралство Белгия, Кралство Нидерландия, Кралство Швеция, Кралство Дания и Кралство Норвегия.
Три са княжествата:
Княжество Лихтенщайн, Княжество Андора и Княжество Монако.
Другите две монархии в Европа са Ватикана и Графство Люксембург.
Краят на Царство България настъпва скоро след окупацията на страната от съветски войски и последвалото завземане на властта от страна на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г. На 8 септември 1946 е проведен референдум в условията на чужда окупация за промяна на формата на държавно управление.
Използвани източници: Wikipedia; WolframAlpha; Global Maps.
Aвтор: Теодор Спасов
