В социалните мрежи се въртят какви ли не лъжи - това не е никаква новина. Но мъжете и жените лъжат по различен начин, включително и в зависимост от страната, в която живеят. Даша Колесник от Ротердамския университет заедно със свои колеги е провела проучване по темата, публикувано в авторитетното издание Psychological Science в САЩ. В интервю за ДВ тя обяснява:
"Искахме да разберем кой лъже повече - мъжете или жените. Очаквахме, че мъжете по-често ще съобщават неистини за работата и доходите си, а жените - за своята външност, доколкото тези фактори са важни от еволюционна гледна точка. Установихме, че жените лъжат малко по-често от мъжете. Те пишат неистини в 20% от случаите, а мъжете - в 18%."
ДВ: Проведохте допитването си в 25 държави. Кое откритие Ви изненада най-много?
Даша Колесник: Ние проучихме само определен брой аспекти: какво пишат хората за личните си достижения, за кариерата и доходите си, за външността и възрастта си. И установихме големи различия. Докато в Нидерландия потребителите лъжат само в 5% от случаите, в някои азиатски страни процентът достига до 50. В Китай, Индия или Тайланд невярно е почти всяко второ съобщение. Колкото по-слабо развита е една страна, толкова по-често хората лъжат в социалните мрежи. Но доколкото този извод се основава само индивидуални анкети, ние не можем да го абсолютизираме.
Анкетираните в общия случай отговарят, че са лъгали поне веднъж в социалните мрежи. Така стигаме до извода, че потребителите на социалните мрежи трябва винаги да имат предвид едно: голяма част от красивите фотографии там може би са дело на Фотошоп. Това е важно, защото от този вид лъжи страдат най-вече подрастващите и хората с ниско самочувствие.
ДВ: Защо в Нидерландия лъжат толкова малко?
Даша Колесник: Мисля, че това действително е свързано с културата, с факта, че в това общество не е прието да се преструваш. Когато се преселих от Киев в Нидерландия, на мен веднага ми направи впечатление, че по външния вид много трудно можеш да прецениш благосъстоянието на един човек. Много богати хора носят евтини дрехи и ходят на работа с велосипед, а нидерландците като цяло не лъжат за доходите си. Може би това е протестантското наследство.
ДВ: Какви други интересни изводи направихте?
Даша Колесник: Във всички страни хората говорят повече неистини за външния си вид и по-малко за доходите си. В Австралия обаче е обратното – не знам защо (…) Не знаем на какво се дължи и още нещо: Колкото по-възрастен е един човек, толкова по-малко лъже в социалните мрежи. Някои учени смятат, че с напредването на възрастта ние си ставаме все по-самодостатъчни и вече не се нуждаем толкова интензивно от социално одобрение, както в младостта си.
ДВ: И все пак, за какво се лъже най-често в мрежите: възраст, външност, работа?
Даша Колесник: Зависи от страната. В Русия например е най-висок процентът на онези, които публикуват стари фотографии, за да изглеждат по-привлекателни - това признават цели 38% от анкетираните. На второ място по честота в руските мрежи са лъжите за доходите - практикуват ги една четвърт от хората. За работата си лъжат навсякъде по света. Не че пишат "Работя във Фейсбук", но могат да тагнат снимка от офис на например Uniliver, за да направят впечатление. Както хора се снимат край престижни автомобили, без да уточняват дали са техни или не.
ДВ: Какъв е главният Ви съвет към потребителите на социални мрежи? "Внимание, може да Ви лъжат!" ли?
Даша Колесник: Най-важният ни съвет е да се отнасят критично към всяка информация.
ДВ: А струва ли си да бъдат по-честни?
Даша Колесник: Лъжата си има и плюсове, и минуси, както всяко поведение. Понякога, когато просто разкрасявате снимката си с фотошоп, това е най-обикновено желание да се харесате, което не цели да навреди на хората, гледащи фотографията. Някои проучвания показват дори, че самите хора, които разкрасяват своите фотографии, имат полза от това да ги гледат, защото придобиват повече самочувствие. Тоест не бих казала, че никога не бива да се лъже в социалните мрежи. Все пак настойчиво бих посъветвала потребителите да бъдат предпазливи и да не приемат всичко за чиста монета.
Източник: Роман Гончаренко, Дойче веле
