Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Кои са изненадващите победители във Франция, кой ще управлява и какво значи това за света? (СНИМКИ)

08 юли 2024, 10:05 часа • 3907 прочитания

Сглобеният едва през юни 2024 г. ляв алианс "Нов народен фронт" изненада Европа с изборната си победа на предсрочния парламентарен вот във Франция. Президентът Еманюел Макрон може да си отдъхне, защото умният ход за обединяване на центристката му коалиция с левите срещу крайната десница на Марин льо Пен на втори тур даде резултат. Една от най-ключовите държави в ЕС няма да бъде управлявана от ултранационалисти - нещо, което след евроизборите се смяташе за почти сигурно.

Още: Изненада на изборите във Франция: Двама се карат, трети печели

Кои са "Нов народен фронт"?

"Новият народен фронт" (NFP) е алианс на социалисти, зелени, комунисти, "Непреклонна Франция" (LFI) на Жан-Люк Меланшон и други лявоцентристки и леви формации. Той бе създаден на 10 юни, след като Макрон свика предсрочни парламентарни избори ден по-рано. Партиите от тази коалиция преди са се критикували една друга и имат някои ключови различия в идеологията и подхода си, но решиха да сформират общ блок, за да не допуснат крайната десница в правителството.

Снимка: Меланшон, Getty Images/Guliver

Официалните резултати от вота засега показват, че „Нов народен фронт“ печели 188 места в долната камара (нужни са 289 за мнозинство) – 32,6%. Коалицията „Заедно“ на Макрон, в която участва неговата партия „Ренесанс“, е втора със 161 места – 27,9%. „Национален сбор“ на Льо Пен и Жордан Бардела водеше след първи тур, но слезе чак до третото място на втори и се очаква да има 142 мандата в парламента – 24,6%.

Още: След изборите във Франция: Сблъсъци с полицията, палежи и насилие (ВИДЕА)

Основните имена

"Нов народен фронт" настоява за мобилизиране на сдруженията, организирания труд и гражданското общество. С обединяващия мотив за победа над крайнодесния "Национален сбор", името на левия алианс напомня за междувоенния антифашистки съюз "Народен фронт".

Преди изборите левият политик Франсоа Руфен призова всички леви партии, включително Еколозите, да създадат народен фронт, за да "избегнат най-лошото и да победят". Лидерът на Социалистическата партия Оливие Фор призова да се "създаде народен фронт срещу крайната десница", но първоначално отхвърли идеята левицата да се съюзи с Макрон и неговата политика. Като цяло NFP бе създаден, за да "изгради алтернатива на Еманюел Макрон и да се бори с расисткия проект на крайната десница". Алиансът включва също така няколко синдикални и антирасистки групи. Мануел Бомпар от "Непреклонна Франция" също е сред основателите на коалицията. Останалите са Марин Тонделие от "Зелените" и Фабиен Русел от Френската комунистическа партия.

Снимка: Франсоа Руфен, Getty Images

Още: Висока избирателна активност във Франция

Позиции за вътрешната и външната политика

NFP обеща да се откаже от пенсионните и имиграционните реформи, приети от сегашното правителство, да създаде агенция за спасяване на мигранти без документи и да улесни кандидатстването за визи. Освен това тя иска да въведе ограничения за основните стоки, за да се бори с кризата с разходите за живот, и да повиши минималната работна заплата с 14%. Общата програма на фронта включва още увеличаване на социалните придобивки и замразяване на цените на енергията.

Всичко това ще бъде финансирано чрез повторно въвеждане на данък богатство, отмяна на много данъчни облекчения за богатите и повишаване на данъка върху доходите на хората с най-високи доходи.

По други въпроси, включително външната политика и европейската интеграция, политиката на NFP е по-близка до лявоцентристката. Фронтът обещава непоколебима подкрепа за Украйна и нейната защита срещу руската агресия. Подкрепя военната помощ за Киев, като призовава Франция и Запада да направят още повече, но същевременно се ангажира да не предприема пряка френска военна намеса, според La Tribune. В платформата на алианса се посочва, че "безусловно подкрепя суверенитета и свободата на украинския народ, както и целостта на неговите граници". Коалицията призовава и за анулиране на украинския външен дълг, както и за конфискуване на активи във Франция, собственост на руски олигарси.

Още: Счупена челюст и арести: Нападнаха говорителката на френското правителство в Париж

NFP призовава Франция да признае държавата Палестина и да наложи оръжейно ембарго срещу Израел, като същевременно описва атаките на "Хамас" от 7 октомври като "терористично клане". Няма място за антисемитизъм в нашите редици, настояват от "Нов народен фронт", призовават и за освобождаването на всички заложници, държани от "Хамас" в Ивицата Газа. Платформата на алианса призовава за прекратяване на огъня в Газа и за разработване на правителствени планове за борба както с антисемитизма, така и с ислямофобията.

Снимка: Getty Images

Какво ще се случи с управлението на Франция и кой ще е премиер?

Факт е, че нито един от трите големи блока не разполага с абсолютно мнозинство в Народното събрание. Следователно предстои период на пазарлъци за евентуално формиране на коалиция около все още неопределена програма.

"Не е възможно да управляваш Франция, ако нямаш 240-250 депутати", казва Силвен Майяр, депутат от партията на Макрон "Ренесанс". Въпреки че левият алианс и либералите на Макрон се съгласиха да си сътрудничат и да гласуват тактически, за да попречат на Льо Пен да спечели, по-дълбока коалиция между двете групи за управление на Франция изглежда малко вероятна, смята Politico.

Още: Песков: Следим изборите във Франция много внимателно

Лидерът на LFI Жан-Люк Меланшон заяви, че министър-председателят Габриел Атал трябва да подаде оставка, и заяви, че NFP е готова да управлява Франция. Самият Атал обяви, че днес - 8 юли, подава оставка. Какво ще се случи след това, остава твърде неясно.

Изборът на бъдещия премиер на Франция формално принадлежи на президента Еманюел Макрон. Той не е правно обвързан с резултатите от изборите, въпреки че политическият обичай повелява ръководителят на правителството да бъде избран от редиците на най-силната политическа сила или коалиция. Двете основни сили в коалицията - "Непреклонна Франция" и социалистите - ще имат най-голяма тежест в предстоящите преговори, които биха могли да изключат от самото начало лидера на "Зелените" Марин Тонделие въпреки силното ѝ присъствие по време на кампанията.

Снимка: Getty Images

Движението на Меланшон - най-радикалната от четирите основни партии в коалицията - се очаква да получи най-много места сред левите групи. Силата им в парламента, съчетана с доброто представяне на лидера им на последните два президентски избора, ще даде на LFI аргументи да твърди, че бъдещият ръководител на правителството трябва да дойде от техните редици. Очевидният им избор ще е самият Жан-Люк Меланшон, но разединителният подход към политиката и твърдата му позиция по различни въпроси - от икономиката до войната в Газа - го направиха токсичен за умерените избиратели, пише Politico. Лидерите на другите членове на "Нов народен фронт" бяха категорични по време на кампанията, че няма да подкрепят 72-годишния лидер за министър-председател. Той пък заяви, че няма да се "налага" в ролята на лидер.

Бяха предложени и други имена на лоялни на LFI хора, сред които координаторът на движението Мануел Бомпар, председателят на групата им в парламента Матилд Пано, изгряващата фигура Клеменс Гете или Ерик Кокерел, председател на финансовата комисия във френското Национално събрание.

Още: Шолц призна, че всеки ден изпраща на Макрон SMS-и за подкрепа

Друга възможност за премиер от "Нов народен фронт" е бившият журналист и режисьор Франсоа Руфен.

Възможните кандидати биха могли да бъдат от новото поколение социалдемократи, включително настоящият ръководител на Социалистическата партия Оливие Фор, напускащият председател на групата Борис Вало или водещият кандидат на европейските избори Рафаел Глуксман. 48-годишният Вало беше избран за първи път в парламента през 2017 г. Той е учил заедно с Макрон в най-висшето училище за държавни служители във Франция и, подобно на настоящия президент, преди това е бил заместник-генерален секретар на Елисейския дворец. Вало е топ кандидатът на социалистите.

Глуксман постави още една възможност на масата миналия месец, като предложи Лоран Берже, бивш лидер на реформисткия профсъюз CFDT. Берже е признат и от левицата, и от десницата заради способността си да създава консенсус и да преодолява различията. Неговият умерен подход обаче може да се окаже непосилен за Меланшон.

Димитър Радев
Димитър Радев Отговорен редактор
Новините днес