Цялата територия на Луганск вече е окупирана от руснаците, след като техните войски превзеха Северодонецк и Лисичанск. В момента най-тежките сражения се водят на запад и на юг, като главният залог са ключовите градове в областта на Донецк, които са под контрола на Киев: Славянск, Краматорск и Бахмут. И трите града имат както стратегическо, като и символично значение за двете воюващи страни.
Славянск има стратегическо местоположение
Китният град Славянск беше почти неизвестен извън пределите на Донбас. Той се намира в Източна Украйна, в него живеят около 100 000 души, а медиите са го споменавали в най-добрия случай заради целебните извори. Нещата рязко се промениха през април 2014 година, когато Славянск попадна в световните новини: той беше първият източноукраински град, превзет от местни сепаратисти с помощта на руските тайни служби. Тогава Москва упорито отричаше, че е имало руско участие, а Славянск се превърна в първата база на проруските сепаратисти.
На въпроса „защо точно Славянск“, експертите отговарят, че причина е неговото стратегическо разположение: далеч от големите градове, скрит сред полята, но в същото време съвсем близо до стратегически важното шосе, което от Киев преминава през Харков, достига руската граница и оттам продължава към Ростов на Дон.
Славянск падна в ръцете на сепаратистите, след като шепа въоръжени мъже щурмуваха полицейското управление, превзеха общината и поставиха града под свой контрол. Оглавяваше ги бившият руски офицер от военното разузнаване Игор Гиркин с прякор Стрелков - обвиняем за свалянето на полет MH17. В многобройни интервюта Гиркин обясняваше по-късно, че той и другарите му пристигнали от току-що анексирания Крим. Също както в Крим, и в Славянск хората на Гиркин носеха лицеви маски, за да не ги разпознават. Кметицата на Славянск подкрепи сепаратистите, а Гиркин се самообяви за „министър на отбраната на Народна република Донецк“.
Украинската армия и тайните служби се опитаха да освободят града, а сраженията за Славянск през април 2014 се превърнаха в първите битки на войната в Донбас.
Украинците не успяха да си върнат града, изгубиха войници и тежка бойна техника, включително един хеликоптер.
Тъкмо в Славянск Киев за пръв път болезнено установи какво е да водиш битки срещу един агресор на собствената си територия. Особено ожесточени бяха сраженията за телевизионната кула. В крайна сметка сепаратистите изключиха украинските канали и пуснаха руска телевизия. Украинските войски си върнаха града едва в рамките на една офанзива през юли същата година. Гиркин и повече от 1000 сепаратисти тогава избягаха в Донецк. Оттогава до днес Славянск остава под украински контрол.
Краматорск е важен промишлен център
И съседният град Краматорск беше превзет от сепаратистите през пролетта на 2014 – и също освободен около три месеца по-късно. Сраженията се водеха главно около едно военно летище, което украинците успяха да задържат. През есента на 2015 година 150-хилядният Краматорск беше обявен за областен център на Донецк, като областта се намираше под контрола на Киев. Украинската държавна администрация се изтегли от окупирания от сепаратистите Донецк и се премести в Краматорск. Украинските войски в Донбас също настаниха главното си командване в този град.
Краматорск се смята за един от най-важните промишлени центрове в Източна Украйна. Там се намира машиностроителният завод НКМЗ, който се саморекламира като „най-големият завод за производство на тежки машини в Европа“. НКМЗ произвеждаше най-вече съоръжения за минодобива, а до 2014 година главният клиент на завода беше Русия. След началото на руската агресия срещу Украйна през февруари т.г. производството спря. През април светът беше потресен от една страшна новина, дошла от Краматорск: руска ракета уби на гарата 57 души, главно бежанци, включително и деца, които се опитваха да напуснат града.
Бахмут - тук се произвеждаше сол за Украйна
Третият много важен град в региона се казва Бахмут. Той е разположен на шосето, което води към Лисичанск и се смята за главна снабдителна артерия на украинските войски. През 2014-2015 година там се водиха тежки сражения. По съветско време, та чак до 2016 година градът се казваше Артемивск, на името един болшевишки деец. Историческото му име Бахмут беше възстановено в хода на така наречената „декомунизация“.
През 2014 година и този град за кратко беше под контрола на проруските сепаратистите, но украинската армия успя да го освободи. В Бахмут живеят около 70 000 души, но градът е важен – особено за украинската икономика. Тук се намира една от най-големите винарни за пенливо вино в Източна Европа – популярното „кримско шампанско“. Край града се добива и готварска сол, като фирмата „Артемсил“, известна по цял свят, задоволяваше 90% от нуждите на Украйна. След руското нападение обаче доставките бяха спрени поради съображения за сигурност. В резултат: цената на солта в Украйна рязко скочи. Сега украинците, редом с други хранителни продукти, са принудени да внасят и сол, включително и от Германия.
Източник: Дойче веле