Този месец имаше важно събиране на големи геополитически играчи в столицата на член-учредител на техния съюз, който също е мощна нация. Не говорим за 75-та годишнина на срещата на върха на НАТО, пише Bloomberg.
Другият голям съюз за сигурност, който проведе важна среща, е Шанхайската организация за сътрудничество, която се състоя в Астана, столицата на Казахстан, енергиен гигант и член-основател на ШОС.
На Запад не се обръща особено внимание на ШОС, създадена преди 3 десетилетия от така наречената Шанхайска петорка: Китай, Казахстан, Киргизстан, Русия и Таджикистан. Скоро се присъедини и Узбекистан. През 2017 г. Индия и Пакистан станаха членове. Иран се присъедини през 2023 г., а Беларус, марионетката на Владимир Путин, току-що влезе в организацията. Има и 14 "партньори за диалог" в Азия и Близкия изток – включително Турция, член на НАТО. Още: Дълга опашка от желаещи да се присъединят към близка до Евразийския съюз организация
Реакцията на НАТО?
В известен смисъл ШОС е алтернативна версия на НАТО. По отношение на населението и географското разпространение ШОС е най-голямата организация за сигурност и отбрана в света. Площта ѝ обхваща 80% от Евразийския континент; нейните членове съставляват 40% от световното население и над 30% от световния БВП.
На хартия НАТО изглежда по-силен. Неговите 32 члена произвеждат повече от половината от световния БВП и притежават земна площ, сравнима с тази на ШОС. Общите разходи на страните от НАТО за отбрана са около 1,2 трилиона долара, докато тези на ШОС са наполовина.
Но ШОС има сериозни амбиции. На срещата на върха в Астана Путин каза, че техният алианс е "предназначен да замени остарелите евроцентрични и евроатлантически модели, които дадоха едностранни предимства само на определени държави". Китайският лидер Си Дзинпин върна услугата, като каза, че Пекин и Москва "трябва да продължат да поддържат първоначалния стремеж на приятелство за поколения напред". Оста Москва-Пекин очевидно е туптящото сърце на ШОС.
Все пак организацията има големи слабости, особено липсата на някои от централните организационни характеристики на НАТО. Най-очевидно е, че нациите нямат ангажимент за колективна отбрана, подобен на член 5 от Договора за НАТО, който гласи, че атака срещу един член е атака срещу всички. Засега единствената артикулирана позиция на ШОС в областта на сигурността е сътрудничеството в борбата с тероризма, в най-добрия случай аморфна задача. Още: Беларус влезе в ШОС: Путин гради "евразийска структура за сигурност"
Освен това едва ли има универсално съгласуване между държавите от ШОС по въпросите на сигурността. Индия и Китай имат териториални спорове например в Хималаите, а разполагащите с ядрено оръжие Индия и Пакистан са постоянно на ръба на войната. Някои членове са очевидно двусмислени по отношение на групата: значително е пренебрежението на индийският премиер Нарендра Моди, който не присъства на срещата на върха в Астана, но изпрати външния си министър.
Вярно е, че НАТО има културни, исторически и езикови различия, но дисонансът между неговите членове бледнее в сравнение с предизвикателствата, пред които е изправена ШОС.
Амбициите на ШОС
Две неща наистина се открояват в геополитическите амбиции на ШОС. Първото е, че организацията се превръща във все по-стабилна платформа за Китай и Русия за легитимиране и разпространение на техните автократични системи. Със своята поредица от многодържавни военни учения, споразумения за сътрудничество в областта на технологиите и други връзки, ШОС може да помогне на Пекин и Москва да покажат своите геополитически мускули. Очевиден пример e Китай, който под егидата на ШОС предоставя военна подкрепа на Русия за нейната война в Украйна. Още: Изтокът зове за мир, но иска нов световен ред
Второто основно безпокойство на Запада е степента, в която Москва и Пекин могат да използват ШОС, за да отдръпнат важни нации от доминирания от САЩ ред. В горната част на списъка са Турция и Саудитска Арабия, последната вече е партньор в диалога, но се стреми към пълноправно членство в ШОС. Позволяването на доминиращия играч в Близкия изток и втората по големина армия на НАТО да попадне още повече в орбитата на Китай и Русия може да бъде катастрофално, припомня Bloomberg.
НАТО трябва да обърне по-голямо внимание на нарастващия икономическия и военен капацитет, както и на амбициите на Шанхайската група. Алиансът трябва да предприеме много тиха дипломация, посещения на високо ниво, съвместни военни учения и споделяне на отбранителни технологии с приятелските страни, които са насочват към членство в ШОС. Този алианс все още не е легитимен съперник на трансатлантическия блок, но ако САЩ и техните съюзници не внимават, скоро може да стане такъв.
Автор: Джеймс Ставридис
Превод: Ганчо Каменарски
