Този месец имаше важно събиране на големи геополитически играчи в столицата на член-учредител на техния съюз, който също е мощна нация. Не говорим за 75-та годишнина на срещата на върха на НАТО, пише Bloomberg.
Още: Взрив, експлозия - съдбата на голям руски оръжеен склад в Новочеркаск (ВИДЕО)
Още: След разлива: Мъртви делфини изплуваха в Новоросийск (ВИДЕО)
Другият голям съюз за сигурност, който проведе важна среща, е Шанхайската организация за сътрудничество, която се състоя в Астана, столицата на Казахстан, енергиен гигант и член-основател на ШОС.
На Запад не се обръща особено внимание на ШОС, създадена преди 3 десетилетия от така наречената Шанхайска петорка: Китай, Казахстан, Киргизстан, Русия и Таджикистан. Скоро се присъедини и Узбекистан. През 2017 г. Индия и Пакистан станаха членове. Иран се присъедини през 2023 г., а Беларус, марионетката на Владимир Путин, току-що влезе в организацията. Има и 14 "партньори за диалог" в Азия и Близкия изток – включително Турция, член на НАТО. Още: Дълга опашка от желаещи да се присъединят към близка до Евразийския съюз организация
Реакцията на НАТО?
В известен смисъл ШОС е алтернативна версия на НАТО. По отношение на населението и географското разпространение ШОС е най-голямата организация за сигурност и отбрана в света. Площта ѝ обхваща 80% от Евразийския континент; нейните членове съставляват 40% от световното население и над 30% от световния БВП.
Още: Финландският премиер: Русия е постоянна заплаха за ЕС
Още: След нападението в Казан: Путин се закани с унищожителен отговор
На хартия НАТО изглежда по-силен. Неговите 32 члена произвеждат повече от половината от световния БВП и притежават земна площ, сравнима с тази на ШОС. Общите разходи на страните от НАТО за отбрана са около 1,2 трилиона долара, докато тези на ШОС са наполовина.
Всичко за войната в Украйна на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Нападателят от Магдебург: Незабележим и потаен
Още: Заподозреният за нападението в Магдебург е с повдигнати обвинения (ВИДЕО)
Но ШОС има сериозни амбиции. На срещата на върха в Астана Путин каза, че техният алианс е "предназначен да замени остарелите евроцентрични и евроатлантически модели, които дадоха едностранни предимства само на определени държави". Китайският лидер Си Дзинпин върна услугата, като каза, че Пекин и Москва "трябва да продължат да поддържат първоначалния стремеж на приятелство за поколения напред". Оста Москва-Пекин очевидно е туптящото сърце на ШОС.
Все пак организацията има големи слабости, особено липсата на някои от централните организационни характеристики на НАТО. Най-очевидно е, че нациите нямат ангажимент за колективна отбрана, подобен на член 5 от Договора за НАТО, който гласи, че атака срещу един член е атака срещу всички. Засега единствената артикулирана позиция на ШОС в областта на сигурността е сътрудничеството в борбата с тероризма, в най-добрия случай аморфна задача. Още: Беларус влезе в ШОС: Путин гради "евразийска структура за сигурност"
Още: Германия се готви за хибридна атака от Русия
Освен това едва ли има универсално съгласуване между държавите от ШОС по въпросите на сигурността. Индия и Китай имат териториални спорове например в Хималаите, а разполагащите с ядрено оръжие Индия и Пакистан са постоянно на ръба на войната. Някои членове са очевидно двусмислени по отношение на групата: значително е пренебрежението на индийският премиер Нарендра Моди, който не присъства на срещата на върха в Астана, но изпрати външния си министър.
Вярно е, че НАТО има културни, исторически и езикови различия, но дисонансът между неговите членове бледнее в сравнение с предизвикателствата, пред които е изправена ШОС.
Амбициите на ШОС
Две неща наистина се открояват в геополитическите амбиции на ШОС. Първото е, че организацията се превръща във все по-стабилна платформа за Китай и Русия за легитимиране и разпространение на техните автократични системи. Със своята поредица от многодържавни военни учения, споразумения за сътрудничество в областта на технологиите и други връзки, ШОС може да помогне на Пекин и Москва да покажат своите геополитически мускули. Очевиден пример e Китай, който под егидата на ШОС предоставя военна подкрепа на Русия за нейната война в Украйна. Още: Изтокът зове за мир, но иска нов световен ред
Второто основно безпокойство на Запада е степента, в която Москва и Пекин могат да използват ШОС, за да отдръпнат важни нации от доминирания от САЩ ред. В горната част на списъка са Турция и Саудитска Арабия, последната вече е партньор в диалога, но се стреми към пълноправно членство в ШОС. Позволяването на доминиращия играч в Близкия изток и втората по големина армия на НАТО да попадне още повече в орбитата на Китай и Русия може да бъде катастрофално, припомня Bloomberg.
НАТО трябва да обърне по-голямо внимание на нарастващия икономическия и военен капацитет, както и на амбициите на Шанхайската група. Алиансът трябва да предприеме много тиха дипломация, посещения на високо ниво, съвместни военни учения и споделяне на отбранителни технологии с приятелските страни, които са насочват към членство в ШОС. Този алианс все още не е легитимен съперник на трансатлантическия блок, но ако САЩ и техните съюзници не внимават, скоро може да стане такъв.
Автор: Джеймс Ставридис
Превод: Ганчо Каменарски
