Ние насърчаваме страните членки да направят структурни реформи и да премахнат бариерите за инвестиране на национално ниво. Това каза пред Европейския парламент зам.-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по заетостта и икономическия растеж Юрки Катайнен.
Пред ЕП той говори за напредъка по инвестиционния план за Европа, предложен от Еврокомисията и известен още като плана „Юнкер” на името на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер. Инвестиционната програма за 315 млрд. евро беше обявена в края на 2014 г. и има продължителност от три години. Планът има за цел да мобилизира частни и публични средства, за да подпомогне икономическия растеж след глобалната финансова криза.
Ние поставяме по-голям фокус върху задълбочаване и разширяване на вътрешния пазар, каза Катайнен, който обясни, че е това е третият стълб на инвестиционния план за Европа, като посочи примери какво е направила Комисията за подобряване на инвестиционната среда.
Ние намаляваме капиталовите разходи за застрахователни компании при инвестиране в дълготрайна инфраструктура, заяви зам.-председателят на ЕК. Също така разширяваме възможностите за намиране на рисков капитал в Европа за малки и средни предприятия с пускането на нов фонд на фондовете за рисков капитал по-късно тази година, каза Юрки Катайнен.
Вторият стълб на инвестиционния план включва създаването на инвестиционен съветнически хъб, който предоставя техническа помощ на частни инвеститори и публични организации, обясни още Катайнен, който обясни, че Комисията получава непрекъснато запитвания от инвеститори по плана "Юнкер".
Над 185 споразумения между Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и банки ще предоставят финансиране на над 150 000 малки и средни фирми, каза зам.-председателят на ЕК. Той добави, че Комисията планира да представи предложения по-късно тази година за удължаване на тригодишния срок на ЕФСИ, който е основен елемент от Инвестиционния план за Европа, и да разшири инвестициите от него и за трети страни.
По време на дебата в пленарна зала членовете на Европейския парламент изказаха значително противоположни мнения относно напредъка на инвестиционния план за Европа, като много от изказванията бяха критични.
Европейската народна партия (ЕНП) и Групата на социалистите и демократите (С&Д) изразиха предпазлив оптимизъм относно Европейския фонд за стратегически инвестиции и намеренията на Комисията да продължи срока му на действие. Евродепутатите от по-малки групи обаче бяха скептично настроени спрямо постиженията на плана до момента, обобщават от ЕП.
Австрийският евродепутат от ЕНП Отмар Карас приветства удължаването на продължителността на плана и каза, че той представлява един от ключовите отговори за структурните проблеми на Европа. От своя страна италианецът Джани Питела от С&Д заяви, че докато Европа се нуждае от инвестиционен план, не е ясно, дали планът „Юнкер” е постигнал целта си да предостави допълнително финансиране, а не е разместил съществуващи ресурси.
Прекалено е рано да се оценява успехът на ЕФСИ, смята белгийският евродепутат Сандер Лоонес от Европейските консерватори и реформисти (ЕКР). Той предупреди за опасностите от прибързано разширяване на плана към трети страни.
Павел Теличка (АЛДЕ, Чехия) посочи, че остава привърженик на плана, но има нужда от преглед на типа и качеството на проектите, които се финансират. Същевременно Мигел Виегаш (ЕОЛ/СЗЛ, Португалия) застана на позицията, че планът "Юнкер" е позволил на големи компании да доминират и се е концентрирал върху по-богати и по-развити региони.
Филип Ламбертс (Зелените, Белгия) призова за допълнителни средства за плана. Според него той трябва да се концентрира върху страни, в които липсват инвестиции и имат по-голям потенциал за проекти в сферата на възобновяемата енергия.
Големите планове на ЕС са посели семената на неговата съдба, заяви Найджъл Фараж (ЕСПД, Великобритания). Той каза, че очаква "деня на независимостта” на Великобритания на 23 юни и посочи, че се надява това да е последният път, когато говори в Парламента.
Стев Бриори (ЕНС, Франция) описа ЕФСИ като „абсолютен провал". Според него Фондът е бил прекалено концентриран върху финансирането в големи, градски райони, което е засилило регионалното неравенство.
