Измина повече от месец от потъването на флагмана на Черноморския флот – крайцера „Москва“. Досега Министерството на отбраната на Руската федерация само веднъж е съобщило за един загинал и 27 безследно изчезнали военнослужещи, въпреки че родителите на моряците с думите на синовете си разказват пред "Новая газета. Европа" за около 40 загинали. Броят на ранените и евакуираните остава неизвестен.
Но родителите на наборниците, които по неизвестна причина са се озовали сред членовете на екипажа на флагмана на Черноморския флот, продължават да търсят истината от командването и ще заведат колективен иск срещу руското Министерство на отбраната.
Бивш руски депутат: Спасили са се едва 58 моряци от 500 души екипаж от крайцера "Москва"
Две майки на изчезнали безследно моряци разказват пред "Новая газета. Европа", че им е предложено доброволно да признаят синовете си за „мъртви в резултат на инцидент”. Те отказали да подпишат документите. „Новая газета. Европа” публикува историята на майката на наборник за това, как командването комуникира с родителите и какво разказват ранените военнослужещи в болниците. От съображения за сигурност имена не се разкриват.
"Командването се срещна с нас, след като вдигнахме вълна още в самото начало, разговаряйки с журналисти. Започнаха да ни канят на разговор. Който можеше да дойде в Севастопол, той се срещна с командира [на Черноморския флот, адмирал Игор Осипов лично]. Не един срещу друг, а 10 души бяха там: представители на военната прокуратура, градската администрация, някакви психолози. Срещата започваше еднакво за всички: „Крайцерът ще бъде признат за участник в специалната военна операция. Всички момчета са герои, те ще бъдат наградени с медали за храброст.“
Командващият Черноморския флот вицеадмирал Игор Осипов. (Снимка: Mil.ru / CC BY 4.0). За него британското разузнаване твърди, че е бил отстранен заради потъването на крайцера "Москва". Според украинското разузнаване той е бил арестуван. ОЩЕ: Британското разузнаване: Путин отстранява генерали за провалите в Украйна
Преди да отида на разговора, се обадих в Министерството на отбраната и попитах за състоянието на сина ми. Това стана, след като обявиха официалните данни. Казаха ми, че синът ми не се води като изчезнал, ранен или мъртъв. Попитах какво означава това. Отговориха ми: „Значи той е в строя.” Идвам на разговора, казват ми встъпителното слово за героите, бойните действия и т.н. – главното е ние сами да признаем децата за загинали. Обяснете, казвам, защо в Министерството на отбраната моят син изобщо не се числи в никакъв списък? И съобщават, че е в строя. Той беше толкова изненадан и каза, че ще изясни защо говорят така. Питам, има ли възможност някъде да е имало сал, лодки, които да са ги отнесли и да стигнат до друга територия? Той ме погледна, едва сдържа смеха си и каза: „Не, не, това не може да бъде.“
На следващия ден отново се обадих в Министерството на отбраната. Отново казаха, че го няма в списъците, изредиха списъците и добавиха думата „пленници“. Освен това, по време на разговор с командването, те дълго време се опитваха да ми докажат, че наборници не са участвали в бойни действия.
„А Змийският остров?” - питам аз. Как може да не е участвал? Половината от екипажа участва във военни действия, а половината ги следва на екскурзия?
Боевете за Змийския остров. Защо това парче скала с площ 20 хектара е толкова важно?
Питам, целият екипаж ли е присъствал по това време? Той казва да, целият. Значи всеки член на екипажа е бил изложен на това, което е могло да се случи. Всички са били изложени на опасност.
От БЧ-5 (машинно отделение) няколко души са в неизвестност. На нас, родителите, един и същи капитан 3-ти ранг през цялото време ни разказва различни истории. Мен се опита да убеди, че детето ми се е задушило от дима. Разказа на друга майка как лично е извеждал хората от машинното отделение, но двама души от тази верига по средата изчезнали някъде и не ги открили. Казвам, както разбирам, има тесни проходи и следващият, който върви, ще се спъне, ако някой падне. Той кима и се съгласява.
В същото време офицерите плачат, разказвайки всичко в цветове. А нямат нито драскотини, нито изгаряния. Казват още, че няма сериозно пострадали. И тогава някой сяда отзад и казва: „О, трябваше да видиш какви [ранени] имаме в болницата.“
Към 9 май разбрахме, че изобщо няма издирвателна операция. Попитах мой познат, който също работи там. Той каза: „Каква издирвателна операция? Изобщо няма операция.“ Изглежда, че печелеха време. Казаха, че тече издирвателна акция, а ние седяхме да чакаме, не говорехме с никого.
Болниците изобщо не разговарят с нас. Когато им кажеш име от списъка, те продължават да пишат на компютъра, казват „чакайте, чакайте“ и си тръгват. После се връщат и казват, че няма такъв. В същото време, когато се обадих по телефона, не ме попитаха нито за името, нито за датата на раждане на детето. Във Федералната държавна бюджетна институция „Главна военна клинична болница „Н. Н. Бурденко“ звънна веднъж някой, докато беше възможно. Казаха, че има тежко ранени и неидентифицирани. Ние така и предполагахме, защото според запитвания имаше тежко ранени. Има ранени от осколки, главата е увредена. Те са в такова състояние, че изобщо не помнят как са стигнали до болницата. А от командването твърдят, че въобще няма ранени.
На потъналия крайцер "Москва" е имало ядрено оръжие: Каква е опасността от него?
След това започнаха да пристигат известия през военната служба: „Със съжаление ви съобщаваме, че синът ви е изчезнал в резултат на катастрофа.“ И тогава идва вече съставен протокол, написан за мен. В него пише, че признавам, че тялото на сина ми не е открито във връзка с това, че е имало катастрофа. Приканват да подпиша тази декларация и казват, че има свидетели, които са видели как синът ми е бил на крайцера този ден, но никой не е видял къде е изчезнал. Аз самата нямам това в ръцете си, дори не тръгнах след него и казах, че няма да подпиша нищо. И ми се обаждат и казват, че „три семейства вече са подписали заявление, и вие елате и пишете, за да отиде веднага в съда, за да не се бави дълго“. Дори не ме попитаха дали съм готова да подпиша такова заявление, че доброволно признавам сина си за загинал... Дори не за загинал.
Пише "загинал в резултат на катастрофа" и не пише, че той е участник в тази операция.
Накрая е написано, че ще ми бъде осигурен адвокат, след което ще претендирам за получаване на застраховка. Оказва се, че има малко повече от 7 млн. (рубли). Казах, че няма да ходя никъде.
Говорих с един баща, синът му казал, че военни са ги взели и там пишат, че е участник в „специалната военна операция” и бойците се броят. А ние получаваме изявление, без да се посочва, че са участници в операцията и загинали, пише „мъртви“. Отива човекът за хляб и изчезва.
Капитанът 3-ти ранг каза: „Имаме подписка, но все пак ще ви кажа под секрет.“ Учудих се, че първият срещнат ми говори така. Той каза за ракетите и за това, че след това са били държани пет дни, имало е разпити, пристигнала е комисия. В същото време той ми излезе такъв красив, че не се виждаше да е прекарал пет безсънни нощи, въпреки че каза, че са го пуснали едва днес. Детето ми, когато излизаше с крайцера понякога, беше уморено, измъчено. Вече мислеше кога ще свърши тази служба, за да забрави завинаги. Той не се оплакваше, но аз виждах какво се случва. А после други родители потвърдиха, че целият крайцер се е държал на наборници.
В резултат командирът каза, че е имало три ракети: една прелетяла, две са ударили. Едната е попаднала в машинното отделение, другата - според мен в трапезарията. Показах снимка на момчетата, той веднага позна всички, 500 души лично. БЧ-7, БЧ-2, БЧ-5 – всички е запомнил! Той казва, да, всички са били, и е безполезно да се търси там.
Крайцерът "Москва" е осигурявал защита за руски десантни войски
Леко ранените момчета в болници дори с ескорт говореха, че има подписка, но те ще кажат, че е имало две ракети. Решихме, че това е просто легенда - подписка за мълчание и ни разказват всичко това? Отначало се объркваха за времето: някой говореше сутрин [удариха ракетите], някой вечер, някой следобед. След това очевидно се избистри единна система и всички назоваваха приблизително интервала от два и половина до три.
Разказваха, че по време на ученията дори вратата им блокирала. И момчетата молили по интеркома да им отворят. И този път [когато е ударила ракетата], вратата отново се заклинила. Не са могли да излязат оттам, защото е имало много дим и никой не се е спускал след тях. Разказаха история, че синът ми бил изхвърлен през илюминатора. Защото когато започнало задимяването, наборниците започнали да се хвърлят през илюминатора. Но тъй като водата е студена и крайцерът се е движил, те биха могли да попаднат под витлата и да не останат дълго време във водата.
Капитанът ми каза, че дълго са се борили за оцеляване, след което разрешили на всички да скачат зад борда. Започнали да изхвърлят саловете. След това спуснали своя катер от крайцера. После чух друга история за кораб, който дошъл на помощ. И че крайцерът не е пуснат, уж нещо се е счупило там.
Не ни напуска усещането, че момчетата са някъде там. Защото има толкова много несъответствия. Ако командването ни извикаше и разкаже на всички една версия... Но това, с което всички се сблъскахме, е изключено.“
Изчезнал безследно в открито море и не се е явявал участник в бойни действия
Роднините на 19-годишния Мухамед Муртазаев, който е призован за редовна военна служба на крайцера "Москва", също били подканени да подпишат документи, в които се посочва, че той се смята за "загинал в резултат на инцидент". Майката на Мохамед, която моли да не бъде назована, дала да се разбере, че няма да подпише нищо.
„Когато се обърнахме към ръководството на Черноморския флот, те не отговориха на нашите въпроси, игнорираха ни – казва майката на наборника. – Смятам, че командването на Черноморския флот, в нарушение на устава и други нормативни правни актове, не изпълнява задължението си незабавно да информира близките на военнослужещ за състоянието му. Не се предоставя информация за евакуираните от кораба, която безспорно можеше да бъде събрана за 40-те дни, изминали от деня на потъването на крайцера. Единадесет дни по-късно, на 24 април, бяхме извикани от командването на Черноморския флот за разговор.
На 16 април беше публикувано видео, в което главнокомандващият ВМС на Русия адмирал Николай Евменов и командването на Черноморския флот се срещат с екипажа на потъналия крайцер "Москва" в анексирания Севастопол. Данни за броя на екипажа във видеото не се разкриват. При развод на личния състав командирът е длъжен да докладва състава на екипажа и да съобщи за загиналите и ранените, но на първите кадри няма звук. „Новая газета Европа“ тогава обърна внимание на това.
Уведомиха ни, че синът ми е в списъка на изчезналите безследно военнослужещи. Тази информация обаче не беше предоставена в писмен вид. Ние също така се обърнахме към Военния комисариат на Република Крим и на 29 април получихме отговор: „Със съжаление ви информираме, че вашият син <…> Мухамед Серверович Муртазаев, преминаващ срочна военна служба, е изчезнал безследно в резултат на бедствие в открито море на ГВРКР [гвардейски ракетен крайцер] "Москва" на 13 април 2022 г.
Чак 10 дни след случилото се сколасаха да създадат екип, който да информира близките и всеки ден чувам един и същ заучен текст за това, че са се спускали водолази, обиколили участъка и не намерили никого.
На среща с командването на близките е казано, че крайцерът се намира в неутрални води и не се е явявал участник в бойните действия. ВИЖТЕ ОЩЕ: Флагманът на Черноморския флот "Москва" вече принадлежи на Украйна
***
В началото на май военната прокуратура заяви в отговор на жалба на Дмитрий Шкребец, че синът му Егор Шкребец, на наборна военна служба, е обявен за „безследно отсъстващ“ във военното поделение. От ведомството твърдят, че корабът, на който е служил Егор, „не е влизал в териториалните води на Украйна“ и не е участвал в „специалната военна операция“. Дмитрий пише на страницата си в руската социална мрежа „ВКонтакте“, че по време на инцидента на кораба офицерите са се спасили първи.
Украинските власти съобщиха на 13 април, че на руския крайцер е бил нанесен удар от ракети "Нептун". Информацията беше потвърдена и от Пентагона. На следващия ден руското Министерство на отбраната потвърди взрив на крайцера, но заяви, че на борда са се детонирали боеприпаси, моряците са евакуирани, а самият крайцер е „запазил плаваемост“. Тогава руското министерство заяви, че "Москва" е потънал, докато е бил теглен към Севастопол в условия на буря.
* На 28 март 2022 г. изданието "Новая газета“ беше принудено да спре да работи на територията на Русия заради репресивните действия на руските власти и военната цензура. Според изданието обаче вестник с такава история не може да бъде унищожен и той с нетърпение очаква възобновяването на работата си в Москва. В същото време, поради многобройните си читатели по цял свят, журналистите на "Новая газета", принудени да напуснат Русия поради виртуална забрана на професията, създадоха изданието "Новая газета. Европа". Съобщава се, че това не е клон на "Новая газета", а независим проект. Според главния му редактор Кирил Мартинов "Новая газета. Европа" ще разказва на света за случващото се в Русия на няколко езика, ще отразява световни и руски новини за хора, които четат руски и споделят европейски ценности.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Майката на изчезнал войник за това как крият истината за екипажа на крайцера "Москва"
ОЩЕ: Последните разговори на крайцера "Москва": Две пробойни, крен 30 градуса (АУДИО)
