Президентът на Италия Серджо Матарела прие оставката на министър-председателя Марио Драги, съобщава канцеларията на президента. Правителството му остава да изпълнява "текущите си задължения".
Още: Папа Франциск е в критично състояние, наложило се е кръвопреливане (СНИМКА)
Още: Във Франция: Загинал и тежко ранени полицаи след атака с нож на протест в защита на Конго (ВИДЕО)
В светлината на вчерашното гласуване в Сената, отивам при италианския президент, за да го информирам за намеренията си", заяви правителственият ръководител, обръщайки се към Камарата на депутатите.
Миналата седмица Драги подаде оставка, въпреки че Сенатът беше изразил доверие на кабинета му. Но тъй като една от водещите партии - Движение "Пет звезди" - не участва в гласуването, министър-председателят обяви, че вече няма национално мнозинство. Въпреки това президентът не прие оставката на Драги и го прикани да информира парламента за ситуацията.
Снощи Сенатът гласува нов вот на доверие на Съвета на министрите. Мнозинството беше в полза на правителството - 95 от 133 сенатори, участвали в гласуването. В залата присъстваха общо 192 от повече от 300 депутати. Но трите водещи сили в управляващата коалиция - Движение "Пет звезди", както и дясноцентристките "Напред Италия" и "Лига" - не гласуваха.
Още: Урсула фон дер Лайен е възмутена от нападението срещу представителството на ЕК в София
Още: Без Европа като миротворец в Украйна - друг вариант за чужди войници
Според повечето италиански вестници Матарела няма намерение да се консултира с парламентарните партии за изход от политическата криза и е решен да разпусне двете камари и да насрочи предсрочни избори. В този случай изборите ще се проведат през есента за пръв път от повече от сто години - посочва се, че възможната дата е 2 октомври., пише БГНЕС.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: В Австрия подготвят коалиционно правителство
Още: НАТО планира да изгради мрежа от тръбопроводи за бърза доставка на реактивно гориво
ОЩЕ: Италия е изправена пред дългова криза за 2.5 трилиона евро