"Стратегът" Стив Банън вече не е част от най-близкия кръг на Доналд Тръмп, но той е политически съобразителен, както винаги. Наскоро той отбеляза за Asia Times: "Ако не внимаваме, това ще бъде втори Виетнам за Тръмп. Точно това се случи с Ричард Никсън. В крайна сметка той се забърка толкова много, че Виетнам стана негова война, а не на Линдън Джонсън." Това беше отговорът на Банън на заповедта на президента Тръмп към неговия специален пратеник за Русия и Украйна генерал-лейтенант в оставка Кийт Келог да започне работа по прекратяване на войната в Украйна в рамките на 100 дни. Банън вижда забавянето като зловещо, защото то само изостря риска САЩ да бъдат въвлечени по-дълбоко в прокси войната, която той вижда като безнадеждна и фундаментално противоречаща на националните интереси на Америка.
Неспособността или нежеланието да се прекратят сраженията възможно най-скоро, както обеща Тръмп по време на президентската надпревара, съживява старите и доста уморени мечти за "мир чрез сила" и чудодейната сила на санкциите. Още: Американски войници в Украйна, ако Путин не преговаря искрено: Заплаха от втория след Тръмп в САЩ
Как завършват войните?
Все пак как завършват войните? И по-специално как ще завърши настоящият въоръжен конфликт в Украйна? Пруският генерал и военен теоретик Карл фон Клаузевиц разглежда войната като продължение на политиката и един от нейните инструменти, като идентифицира три основни начина за нейното прекратяване:
1. Едната или двете страни се отказват от политическите си цели.
В Украйна президентът Тръмп може много добре да изпълни обещанието на кандидата Тръмп да заглуши оръжията за един ден, ако даде да се разбере ясно на Владимир Путин и на света, че Съединените щати и техните партньори от НАТО се отказват от разширяването на Алианса на изток и никога няма да приемат в него Украйна. Тогава ситуацията ще се промени коренно: топката ще бъде от другата страна на терена, а Путин ще бъде виновникът за евентуално продължаващите военни действия. Още: Зеленски маневрира, Европа казва на Тръмп: Няма да стане Путин да е пред Украйна (ОБЗОР - ВИДЕО)
2. Едната или двете страни достигат кулминационна точка в способността си да извършват успешни атаки и настъпва безизходица, последвана от преговори за прекратяване на огъня.
3. Едната страна губи волята или способността да се бие в резултат на спад на бойния дух.
Пример за война, завършила според втория сценарий, е Корейската война. Тя започва на 25 юни 1950 г., когато севернокорейските войски пресичат 38-ия паралел, по който Корея е разделена след Втората световна война. Още през март 1951 г. на 38-ия паралел, откъдето започва всичко, възниква задънена улица.
Преговорите за примирие започват през юли 1951 г., но отне още две години с прекъсващи се боеве, преди да бъде договорено прекратяване на огъня на 27 юли 1953 г. Още: Кремъл: Така или иначе Украйна ще участва в мирните преговори
Новият президент на САЩ Дуайт Айзенхауер (встъпва в длъжност през януари 1953 г.), а съветският лидер Йосиф Сталин (умира през март 1953 г.) не се интересуват от излизането от задънената улица. Примирието се запази, но мирен договор между двете Кореи и другите воюващи страни не е подписан и до днес.
Някои виждат корейския резултат като модел за разрешаване на украинския военен конфликт. Противно обаче на това, което ни казват гласовете на НАТО, руската страна не е стигнала нито до задънена улица, нито до кулминационна точка. И никакво примирие в сърцето на европейския континент няма да продължи дълго, освен ако основните политически въпроси, довели до войната, не бъдат решени. Вместо това за Украйна се прилага третият сценарий на Клаузевиц.
След първоначалните териториални придобивки на Германия през 1914 г. и близо 4 години на изтощителна окопна война, германското върховно командване (Хинденбург и Лудендорф) стартира серия от масивни офанзиви на Западния фронт (21 март – 18 юли 1918 г.) с цел да пробие линиите на Антантата (френски и британски) преди да пристигнат мощни американски подкрепления. Войските, освободени на Източния фронт след Бресткия мир, който извади Русия от войната, са прехвърлени на Запад. Фронтовата линия е пробита, но на 70 километра от Париж настъплението спира. Възможностите на германските войски достигат своята кулминация. Още: FT: Тръмп и Путин имат две дати като срок за примирие в Украйна
През август 1918 г. започва контранастъплението на съюзниците. Стодневна офанзива, подсилена с повече от милион свежи американски войници, отблъсква германските сили назад. И двете страни губят повече от половин милион души.
Човешките резерви на Германия са изчерпани. През септември Лудендорф информира кайзера, че трябва да се търси примирие. На 4 октомври, още на следващия ден след назначаването си, новоназначеният канцлер Максимилиан пише до президента на САЩ Удроу Уилсън и иска примирие въз основа на американските Четиринадесет точки.
В края на октомври и началото на ноември търсенето на примирие всъщност довежда до обсъждане на условията за капитулация. След бунта на моряците в Кил на 29 октомври, бунтове на войници и побратимяване със социалистически и комунистически революционери избухват в повечето големи германски градове, включително в Берлин. Тилът се срива и битката на Западния фронт приключва.
Остава обаче трудната задача да се начертае линията на примирието и да се установи военното разположение до постигането на окончателно мирно споразумение. На 9 ноември кайзер Вилхелм II абдикира от престола и бяга в Холандия. Максимилиан Баденски подава оставка и предава канцлерския пост на лидера на социалистите в Райхстага Фридрих Еберт. Империята престава да съществува. Още: Зеленски: Виждам по-реалистично нещата от Тръмп. Украйна няма да приеме никакви мирни преговори без свое участие
На преговорите за примирие в железопътен вагон в Компиенската гора съюзническата делегация, водена от върховния главнокомандващ маршал Фош, излага най-суровите условия: германските войски трябва да напуснат всички окупирани земи отвъд Рейн и по цялата територия да бъдат разоръжени. Според терминологията на Клаузевиц загубата на волята за борба напълно подчинява Германия на волята на победителя.
В последвалия Версайски договор (1919 г.) Германия отново е принудена да приеме най-суровите условия. Това е грешен ход. Само 20 години по-късно избухна друга световна война между същите противници, с кръвопролития и в по-голям мащаб.
Поради някои прилики краят на Първата световна война може да послужи като урок за прекратяване на сегашната украинска война. Украинските въоръжени сили достигат кулминационната си точка в средата на лятното контранастъпление, което продължи от юни до ноември 2023 г. Руските сили на южния (Запорожие) и централния (Донецк) фронт са изградили широка отбранителна инфраструктура от ровове, окопи, артилерийски позиции и минни полета. Украинското настъпление е болезнено бавно и съпроводено с големи загуби в техника и личен състав. Освен това през цялото това време Русия не загубва превъзходството си във въздуха. До средата на септември настъплението на украинските въоръжени сили постепенно затихва. До средата на ноември настъпателните операции най-накрая приключват. Още: Като Мюнхенския сговор: Тръмп, Путин и горчивата ирония на повтарящата се история
Война на изтощение
От декември 2023 г. до началото на януари 2024 г. украинските въоръжени сили преминават в отбрана. Методичната война на изтощение, водена от руските сили, води до бавен напредък на кървава цена, но все още инциативата е в руснаците. За украинската армия новобранците стават все по-трудни за намиране, тъй като милиони украински мъже в наборна възраст са избягали на Запад.
Руснаците също имат много сериозни загуби, но по-важното е, че по отношение на човешките резерви Русия изпреварва Украйна четири пъти, а режимът на Путин успява да черпи достатъчно ресурси, за да "храни месомелачката". Още: Кая Калас видя "мръсна сделка" между Тръмп и Путин, която няма да спре войната
Сегашната картина все още не е пълен аналог на краха на германските войски и тяхната воля за битка през октомври-ноември 1918 г. Но ситуацията се развива в тази посока и всеки сериозен пробив на руснаците може да доведе до бързо поражение.
Предстоят сериозни преговори по линията на примирието и условията по него. Вземането на линията на военния контакт като основа, както някога е случаят с безизходицата в Корея, е грешка.
Най-вероятно това, което предполага анализът на Клаузевиц в контекста на предстоящото поражение, ще е - Украйна ще трябва да отстъпи всички области на Донецк и Луганск, както и контролираните от Русия части от областите Херсон и Запорожие и да се откаже от считането на Курск за своя територия, пише Asia Times.
Такова примирие би могло да послужи като основа за последващо мирно споразумение, което може да се окаже дълготрайно, ако бъде вградено в по-широка европейска структура за сигурност. То изглеждаше постижимо веднага след разпадането на Съветския съюз, но така и не беше реализирано. Още: Голямото предателство за мира в Украйна вече е на дневен ред (ОБЗОР - ВИДЕО)
Автор: Уве Парпарт
Превод: Ганчо Каменарски-
