Испания ще бъде първата страна от ЕС, която ще се възползва от помощта на Фонда за възстановяване от пандемията в блока, създаден за борба с икономическите последици от COVID-19, след като Европейската комисия даде зелена светлина за изплащане на първия транш от 10 млрд. евро на страната.
"Испания е постигнала достатъчен напредък в изпълнението на своя национален план за #NextGenerationEU. Ето защо тя ще бъде първата страна от ЕС, която ще получи плащане на стойност 10 млрд. евро, след като останалите държави-членки го одобрят", написа в Туитър Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия.
"Поздравявам Испания за успешното изпълнение на първите 52 основни етапа и цели, заложени в нейния план за възстановяване", добави заместник-председателят на Комисията Валдис Домбровскис.
Тези 52 основни етапа включват поредица от мерки и реформи, които Мадрид е приел, за да получи средствата. Те са свързани главно с данъчното облагане, трудовото законодателство, декарбонизацията на икономиката и цифровизацията на публичната администрация, съобщава Евронюз. Испания се очертава да бъде вторият по големина бенефициент на Фонда на ЕС за възстановяване след Италия. Очаква се Мадрид да получи общо 70 млрд. евро от плана за възстановяване под формата на пряка помощ.
Но за да получи следващия транш, се очакват още реформи, включително реформи в пенсионната и данъчната система.
Нидерландия е единствената държава-членка, която не е представила своя т.нар. План за възстановяване и устойчивост.
За да получи близо 6 млрд. евро, към които се стреми, тя трябва да представи своя план за икономически реформи, както направиха останалите 26 държави от ЕС.
По ирония на съдбата Нидерландия настояваше за това условие по време на преговорите за отпускане на средства за възстановяване от пандемията, за да принуди южноевропейските държави да предприемат структурни реформи.
Но сега, когато нидерландското служебно правителство е неспособно да одобри собствения си национален план, може би попадна в собствения си капан, тъй като Европейската комисия изисква серия от фискални реформи, които включват премахването на редица данъчни облекчения за ипотеки и самонаети лица.
Унгария, Полша, България и Швеция все още очакват одобрението на своите планове за възстановяване и устойчивост.
В случая с България основната причина за забавянето са промените в правителството: правителството на бившия министър-председател Бойко Борисов беше започнало работа по плана по-рано. Но той беше представен от служебното правителство едва на 15 октомври, както се съобщава, заради трудности при съгласуването на датите за постепенното спиране на използването на въглища. Българските законодатели наскоро се събраха за първата сесия на парламента, след като новосформирана антикорупционна партия стана изненадващ победител на изборите, но новото правителство, което трябва да обсъди плана си с Брюксел, все още не е съставено.
В случаите с Полша и Унгария официално се водят преговори "в отговор на критериите" и според Европейската комисия "диалогът е постоянен", но мнозина подозират, че причината за забавянето са проблеми, свързани със спазването на върховенството на закона. Одобрението трябва да дойде от Европейската комисия, но изпълнителният орган на ЕС е подложен на натиск от страна на Европейския парламент. Всяка политическа група в Парламента, с изключение на Групата за идентичност и демокрация (ИД) и Групата на европейските консерватори и реформисти (ЕКР), в която членува полското правителство, призовава да не се одобрява полският план за възстановяване.
"Правителство, което отрича върховенството на правото на ЕС и нарушава принципите на правовата държава, не може да бъде считано за достойно да изпълни ангажиментите и задълженията по нашите правни инструменти, а това включва и съответните критерии за оценка на националните планове за възстановяване и устойчивост", пишат групите в писмо, адресирано до Фон дер Лайен.
В същото време най-висшият съд на ЕС наложи на Варшава глоба от 1 млн. евро дневно за това, че не е изпълнила летните си разпореждания за премахване на съдебната дисциплинарна камара, която според критиците застрашава независимостта на съдебната власт. Унгария, от друга страна, поиска 7,2 млрд. евро безвъзмездни средства от Фонда за възстановяване на ЕС, като диалогът за одобрението им все още продължава. В този случай Европейската комисия иска повече усилия за борба с корупцията и би искала да види система за наблюдение срещу "конфликти на интереси, корупция и измами и за избягване на двойното финансиране". Натиск върху унгарското правителство се оказва и във връзка с наскоро одобрено законодателство, което се разглежда като дискриминационно спрямо сексуалните малцинства.
Договорен от Европейския съвет през юли миналата година, общият размер на Фонда NextGenerationEU е на стойност 750 млрд. евро и ще функционира в периода 2021-2023 г.
