Международна група учени и културни дейци се обърнаха с открито писмо към Европейската комисия и правителствата на държавите-членки на ЕС. Те призоваха за подкрепа на гражданското общество в Русия и Беларус, подложено на масови репресии и в двете държави. Инициаторите на писмото молят европейските политици за помощ при създаването на Източноевропейски университет на териториите на държави-членки на ЕС за репресирани студенти и преподаватели, принудени да избягат от Русия и Беларус, съобщи „Дойче веле“.
Според Ян Клаас Берендс – един от инициаторите на проекта, идеята е възникнала миналата година на фона на протестите в Беларус. Заради пандемията, институтът, в който той работи, е спестил средства от командировки и е успял да покани колеги от Беларус, които в момента работят в Центъра за изследване на съвременната история Лайбниц. Междувременно се е появила и инициативата на Германската асоциация по изследване на Източна Европа за студенти от Беларус. Възникнали и различни инициативи на международно ниво за репресирани учени от Русия, тъй като заради репресии някои загубили работното си място.
Берендс припомня историята на Свободния университет в Берлин, който приемал студенти от съветската окупационна зона в следвоенен Берлин, които се прехвърлили в американския сектор след 1948 г., както и The New School of Social Research в Ню Йорк, приютил германски имигранти през 30-те и 40-те години.
Освен личната свобода за учените по този начин се решават и социалните им въпроси. Избягалите от Беларус и Русия вече са в Европа, но в Германия няма структури за тяхното приемане. Такива има в Литва и в Полша, но те почти липсват в Западна Европа. Идеята е да се намери европейско решение за този проблем и едновременно с това да бъдат създадени условия за преследваните учени, за да могат да продължат да работят.
Засега няма конкретни планове къде ще бъде изграден Източноевропейският университет. Според Берендс, за това ще може да се мисли едва когато политиците предоставят някакъв минимален бюджет.
„В откритото писмо казваме, че сме готови да вложим своето време в този проект. Ние, хората, които подписахме писмото, сме готови да провеждаме семинари и да помагаме на студентите. Но решението за подкрепа на проекта и предоставянето на финансиране трябва да бъде взето от европейските политици“, смята той.
Изискванията за постъпване и обучение в този университет ще съответства на европейските стандарти и на Болонската образователна система. Както и всеки европейски университет, той ще има правото да решава самостоятелно, за какво да похарчи предоставените средства, кого да наеме, какви факултети да създаде. Студентите от Беларус или Русия ще могат да се обучават на родния си език или частично на английски. Преподавателите, които не владеят чужди езици, също ще имат възможността да продължат работата си на своя роден език. Никой не очаква, че човек, който 20 години преподава политология в Беларус, е длъжен да говори на немски, подчерта Берендс.
Според него, на първо място трябва да бъде привлечено вниманието на политиците, да се огласи проблемът и да се потърси решение за него. По-нататък политиците трябва да осъзнаят, че това е възможност за тях да създадат т.нар. soft-power проект. Възможно е в него да бъде възпитан нов елит за епохата след Лукашенко и Путин, което е в интерес на европейските политици. Диктаторите не живеят вечно, но никой не знае кога ще приключи всичко това.
Важно е да бъде създадена структура, в чиито рамки Европа да може да даде своя принос в подкрепа на свободната наука, да даде работа на преподавателите и образование на студентите, което да приложат след падането на диктатурата.
В идеалния случай те ще могат да се върнат обратно в родината си и да приложат там получените в свободното общество знания, заключи Ян Клаас Берендс.
