„Боли да видиш как майка ти умира пред очите ти“. Така започва потресаващият разказ на 16-годишната Катя (името е променено по желание на момичето) от Мариупол, която успява да се евакуира от обсадения град заедно с петгодишния си брат. Историята й сподели доброволката Вера Хвуст във Фейсбук.
„Знаеш ли онова чувство, когато те боли? Веднъж се влюбих в едно момче, но той не ми отвърна и аз си мислех, че ме боли. Но се оказа, че болката е да видиш как майка ти умира пред теб. А брат ти все ходи при нея и казва: „Мамо, не спи, ще замръзнеш“. И ние никога няма да посетим гроба й. Тя остана във влажното и тъмно мазе.
Ходехме до тоалетната, спяхме и ядяхме остатъци във все същото мазе. Веднъж чичо Коля хвана гълъб, май беше на петия или шести ден, изпекохме го и го изядохме. И после всички повръщахме.
Мама се държеше до последно, но 3 дни преди евакуацията ни почина. Казах на брат ми, че тя спи дълбоко и не трябва да я будим. Но изглежда, че той всичко разбра. Разбра също и когато съседката ни почина, а ние не можахме да я изнесем и тя започна да мирише. И когато спряха да стрелят, чичо Коля я изнесе, а той самият беше взривен. Мама много плака. След смъртта на татко чичо Коля ни беше най-близкият човек.
... Труповете миришат толкова много. Те бяха навсякъде. Покрих очите на брат ми с шала на мама, за да не ги вижда. Докато тичахме, за малко да повърна няколко пъти.
Вече не вярвам във вашия Бог. Ако го имаше, нямаше да страдаме толкова много. Майка ми никога, чувате ли, никога не е правила нищо лошо. Тя ходеше на църква и често се изповядваше, аз също. Чичо Коля дори спря да пуши, за да не се ядосва мама, защото е грях. А вашият Бог я взе и ни я отне.
Мразя Русия. Собственият ми вуйчо е там. Знаеш ли какво ми каза той по телефона днес? „Катя? Каква Катя? Момиче, не те познавам. Каква война, каква Катя?“ А после ми написа: „Катенка, не ми пиши. Опасно е за мен и семейството ми. А майка ти никога няма да се върне.“ Мразя ги! Това беше собствената му сестра! Как е възможно това?
ОЩЕ: Руските сили насилствено депортират жителите на Мариупол към Русия
… И знаете ли, мисля, че ще се върна в Мариупол. И ще живея на същото място. И всеки път в един и същи ден ще слизам в мазето на новия ни дом и ще слагам цветя.
Страшно е, когато децата плачат, а не бива. За да не ги чуят. Тези изроди намираха хората в мазетата и ги убиваха. Оцелелите разказваха, че руските военни изнасилват деца, стари хора и дори трупове. Ако има Бог, защо Той допуска това?
Не искам да живея повече. Вероятно сега ще ни разделят и може повече да не видя брат си. Защо? Защо Путин реши да ни „спасява“? Живеехме добре, дори си купихме кола. Чичо Коля обеща да ме научи да карам. Сега нямаме и дом.
Искам да умра, но не мога.
... Прегърнете децата си! Защото може да умрете и те няма да си спомнят аромата ви. Ако оцелея и имам деца, ще ги прегръщам денонощно", разказва момичето.
Доброволката, която е разговаряла с Катя, споделя, че се търсят варианти двете деца да не бъдат разделяни и да им се намери дом, в който да останат заедно.
