Много европейски държави и региони въвеждат мерки за намаляване на скоростта по пътищата през последната година, съобщи "24 часа", позовавайки се на агенция Блумбърг. През 2020 г., например, Испания свали скоростта по всички двулентови градски пътища до 30 км/ч от сегашните 50 км/ч. Новата политика ще засегне 80% от улиците на Мадрид. Нидерландците следват испанците, като дават одобрение за ограничение до 30 км/ч във всички населени места. Френската столица Париж, в която се шофира до 30 км/ч в 60% от територията ѝ, провежда обществено обсъждане дали ограничението да бъде въведено за целия град. От 2021 г. в Брюксел има общо ограничение на скоростта за моторните превозни средства от 30 км/ч. По основните улици и булевардите се запазва възможността за движение с 50, 70 или 90 км/ч в зависимост от пътната маркировка. Новото правило предвижда знаци за скоростта да се поставят само там, където е позволено движение с над 30 км/ч, поясниха властите. Те добавиха, че около местата със струпване на хора разрешената скорост ще бъде 20 км/ч.
Но не само по градските пътища ще се забавят колите. През септември 2020 г. Великобритания стартира пилотен проект на три основни магистрали, който намалява максималната скорост на някои участъци от 110 км/ч на малко над 90 км/ч, опит за евентуално сваляне на лимитите в цялата страна. Нидерландия дори отиде още по-далеч, въвеждайки ограничение на скоростта от 100 км/ч на магистралите през март 2020 г. Мерките обаче не са посрещнати с всеобщо одобрение. В Испания защитници на шофьорите предполагат, че новите правила могат да направят пътищата по-малко безопасни, тъй като те ще изискват по-ниска скорост за автомобилите дори когато изпреварват. Нидерландският премиер Марк Рюте дори нарече действията на собственото си правителство днамали натискането на педала на магистралите “гнила стъпка”.
Поредица от фактори като безопасността и влиянието върху околната среда досега извеждаха на преден план желанието за масово забавяне на скоростта, но коронавирусната криза е, може би, най-мощният катализатор. Много градове в Европа вече се съсредоточават върху шофирането и използването на пътищата по-внимателно, защото делът на градските пътувания с кола се е увеличил, тъй като хората се отказват от обществения транспорт поради страх от заразяване. Общият брой пътувания от всякакъв вид може да е спаднал рязко, например в Барселона, но делът на пътуванията с кола на места се е удвоил от 27% на 52%. Повишаването на смъртността от катастрофи е проблем, който поражда все по-голямо безпокойство за страни като Испания. Между 2018 г. и 2019 г. смъртните случаи по улиците на испанските градове са се увеличили с 6%. Очакванията са свалянето на скоростта от 50 км/ч на 30 км/ч да намали с пет пъти риска някой да загине при сблъсък с кола. На някои места новият закон на Испания ще бъде дори по-строг, налагайки ограничение от 20 км/ч за улици, които нямат ясно очертание между пътното платно и тротоара.
Необходимостта от спадане на замърсяването също се посочва като основна причина за намаляването на ограничението на скоростта на магистралите. В Англия около 60% от населението сега живее в райони с опасни нива на азотен диоксид. Азотните емисии в Нидерландия надвишават 4 пъти средните в Европейския съюз (ЕС), което кара съдилищата в страната да принудят правителството да действа. Тези нива могат да спаднат значително, ако автомобилите се движат по-бавно, отбелязват експерти. Изследване на пътищата в Уелс установи, че спад на скоростта от 110 км/ч до 80 намалява замърсяването с до 47%. Разходът на гориво също може да бъде подобрен дори чрез незначителни намаления. Европейската агенция за околна среда установи, че ако ограничението за скоростта на магистралата остане от 120 км/ч на 110 км/ч, може да се намали разхода на гориво с между 12 и 18%.
Спестяването на гориво беше една от основните причини за затягане на ограниченията по пътищата през 70-те години, когато петролната криза на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) предизвика задължителни национални максимуми на скоростта в Обединеното кралство, САЩ и Европа. Но бързото каране стана отново “модерно”, а шофьорите стават още порискови, тъй като задръстванията намаляват по време на кризата COVID-19, което ги кара да настъпят педала. Настоящите ограничения на скоростта ще помогнат и за облекчаване на тежестта върху здравните системи, тъй като нивото на хоспитализации в болниците се повишава до тревожни нива заради вируса.
Също така има установена връзка между замърсяването на въздуха от автомобила и по-високата смъртност от COVID-19. Според проучване на Европейското кардиологично общество лошото качество на въздуха увеличава риска от смърт от коронавирус с цели 15%. Град без коли иска кметът на Хайделберг Германският кмет Екарт Вюрцнер иска градът му Хайделберг да се изчисти от замърсяващите коли, съобщи в. “Ню Йорк таймс”. Управата на градчето в Южна Германия дава на жителите си, които купуват електрически коли, бонус до 1000 евро. Те получават и още 1000 евро, ако поставят своя зарядна станция. Елколите обаче се намират на ниско място в списъка с инструменти, които Вюрцнер използва, за да се опита да намали въздействието на Хайделберг върху климата. Кметът, който има репутация на пионер в екологичното градско планиране, вече купува автобуси, задвижвани с водород. Той изгражда също мрежа от велосипедни “супермагистрали” до предградията и проектира кварталите така, че да обезкуражи всички да използват превозни средства и да насърчи ходенето.
“Ако имате нужда от кола, използвайте споделено пътуване. Ако живеете твърде далеч и няма масов транспорт, тогава използвайте кола, но само до гарата, а не до центъра”, казва Вюрцнер. Десетки градове в Европа, включително Рим, Лондон и Париж, също планират да ограничат централния градски трафик до превозни средства без емисии през следващото десетилетие. Някои градове като Стокхолм и Щутгарт вече забраняват по-старите дизелови автомобили. Автомобилите с акумулаторни батерии не замърсяват въздуха, но заемат точно толкова място, колкото бензиновите модели”, казва Вюрцнер. Той се оплаква, че Хайделберг все още страда от задръствания в пиковите часове, въпреки че само около 20% от жителите се придвижват с кола. Останалите се разхождат, карат колело или вземат електрическите автобуси, които се движат по тесните калдъръмени улички на стария квартал на града.