Три месеца след като Финландия и Швеция подписаха протоколите за присъединяване към НАТО и Алиансът им отправи официална покана, две държави продължават да блокират скандинавските страни. Това са Турция и Унгария, които все още не са ратифицирали промените в договора в своите национални парламенти.
Останалите 28 членки на НАТО, включително България, го сториха, но Будапеща и Анкара не действат въпреки уверенията на турския президент Реджеп Ердоган и вдигнатото от него вето.
Заради всичко това министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин призова правителствата на двете страни да не блокират Швеция и Финландия. „Две горди демокрации са близо до това да се присъединят към НАТО. Кандидатурите им са историческа стъпка, те отразяват силата на изконните демократични ценности на Алианса. Тяхното присъединяване ще подобри възможностите и силите на НАТО. Затова призовавам всички наши ценни партньори да ратифицират протоколите за влизане на страните в Алианса, колкото се може по-скоро“, заяви Остин в четвъртък.
Two countries delay Finland and Sweden joining NATO
— NEXTA (@nexta_tv) October 13, 2022
Hungary and Turkey are the latest NATO members to refuse to grant membership to the Scandinavian countries.
US Defense Secretary Lloyd Austin urged allies to ratify protocols as soon as possible.pic.twitter.com/xDVW5YJEs5
През септември финландският външен министър каза, че унгарският му колега е обещал парламентът в Будапеща да пристъпи към ратификация. Няколко седмици по-рано министърът на регионалното развитие и бивш еврокомисар Тибор Наврачич каза пред финландските депутати, че Унгария няма да се бави.
Преди повече от седмица обаче политиците от управляващата партия "Фидес" на Виктор Орбан блокираха внасянето в парламента на предложение, което щеше да ускори гласуването за Финландия и Швеция по процеса на присъединяването им към НАТО. Това предизвика остри критики от страна на опозицията. Все още дискусията за ратификация е в програмата на парламента в Будапеща, но не е посочена конкретна дата за разглеждането на протоколите.
Според Петер Креко от мозъчния тръст "Политически капитал" в Будапеща вероятно има три основни причини, поради които унгарците сега са сложили спирачка на процеса на присъединяване на Стокхолм и Хелзинки. "На първо място, Унгария е най-протурски настроената държава членка на ЕС, тя се застъпи за Ердоган по редица въпроси, подкрепи присъединяването на Турция към ЕС и подчерта, че трябва да се вземат предвид опасенията на Турция относно членството на Швеция и Финландия в НАТО", каза той пред Euronews.
Другата основна причина според Креко е, че Унгария е в изолирана позиция в рамките на ЕС, "така че ветото е инструментът, който тя използва, за да утвърди влиянието си". "Унгария не дава нищо даром", добави той. „Тя показва, че има лостове за влияние в ЕС и дори е готова да обвърже решение, свързано с НАТО, с процесите в ЕС".
ОЩЕ: Европейският парламент: Унгария вече не е демокрация
Третата вероятна причина е, че Будапеща е и "най-благосклонното към Русия правителство в ЕС".
ОЩЕ: Виктор Орбан си остава адвокатът на Кремъл в Европа
В Хелзинки и Стокхолм има известна степен на разочарование сред министрите. Двете страни поискаха да се присъединят към НАТО, предприемайки историческа промяна в позициите си за военен неутралитет, след като Русия започна пълномащабната война в Украйна, съвсем близо до границите им.
"Може би Финландия няма как да направи много по въпроса", казва Мина Аландер - изследовател във Финландския институт по международни отношения в Хелзинки. "Възможно е „Фидес“ да се надява да свърже членството на Финландия и Швеция в НАТО с неотдавнашното предложение на Европейската комисия за замразяване на средствата за Унгария поради опасения, свързани с върховенството на закона", твърди тя пред Euronews.
Междувременно преговорите между Швеция, Финландия и Турция продължават въпреки уверенията на Реджеп Ердоган, че няма да блокира двете страни за НАТО. Те измениха специално заради него законите за борба с тероризма и трябваше да екстрадират някои представители на Кюрдската работническа партия, считани от Анкара за терористи.
Финландският външен министър Пека Хаависто заяви в сряда, цитиран от Daily Sabah, че всичко зависи от Ердоган. "Въпреки че все още не сме член на НАТО, вярвам, че ще получим помощ от нашите партньори в случай на заплаха за Финландия", заяви Хаависто. "На официално ниво има добра атмосфера, но има и политическа страна на въпроса. Напредъкът на процеса зависи от президента Ердоган и от неговите виждания".
Ако се върнем към срещата на върха на Алианса в Мадрид в края на юни, ще си спомним, че турският президент вдигна ветото над Стокхолм и Хелзинки, но предупреди, че ако не изпълняват поетите ангажименти, Анкара си запазва правото да ги блокира по всяко време. Сега той отново задейства спирачките.
И при откриването на парламента в Анкара на 1 октомври Ердоган заяви пред депутатите, че ако Финландия и Швеция не изпълнят "обещанията", които са дали на Турция в областта на сигурността и тероризма, той ще блокира кандидатурите им за членство. "Ще запазим принципната си и решителна позиция по този въпрос, докато обещанията, дадени на страната ни, не бъдат изпълнени", заяви Ердоган.
Друг проблем е турският гняв към сатиричното новинарско предаване на шведската обществена телевизия SVT, което се подигра с Ердоган. В резултат от това шведският посланик в Анкара беше привикан във външното министерство.
"Формално решението за кандидатурата на Швеция за членство в НАТО се взема от турския парламент, но в крайна сметка Ердоган е този, който решава - а той е емоционален човек, който абсолютно може да реши да наказва, ако се почувства обиден", казва Пол Левин - директор на Института за турски изследвания към Стокхолмския университет, пред шведската информационна агенция TT.
