Пандемията от коронавирус предвещава края на ерата на глобализацията. Това предупреди германският историк и ръководител на Института за съвременна история Андреас Виршинг, подчертавайки, че ситуацията с COVID-19 е довела до смайващо намаляване на мобилността в света до нула, пише националният ежедневник Die Welt.
„Има много доказателства, че 2020 г. ще остане в историята като началото на края на епохата. Въпреки че все още не можем да твърдим това със сигурност, вече има признаци, особено когато става въпрос за глобализацията", убеден е историкът, допълва агенция Фокус.
Виршинг, който е и ръководител на Катедрата по съвременна история в Университета в Мюнхен, е на мнение, че ерата на интернационализация и глобализация от последните 50 години, ще претърпи значителни промени, ако изобщо продължи да съществува.
„Международната мобилност - важен белег на глобализма - почти изчезна вече шест месеца, което просто е поразително. Международното разделение на работния процес, което усили глобализацията, ще бъде подложено на тест. Пандемията разкри зависимостта на Европа и Запада от азиатски стоки като маски или лекарства. Това няма да остане без последствия".
Значението на националните държави, което за някои в ерата на глобализацията вече не изглеждаше толкова значимо, ще се засили отново. Според германския историк националните държави и подчинените им власти и институции са единствените играчи в областта на политиката и администрацията, способни да действат в контекста на кризата с коронавируса и да вземат решения за затварянето на границите.
Напротив, нито една международна организация и асоциация, като СЗО или ЕС, не са били в състояние да предприемат ефективни мерки, отбелязва Die Welt. Ерата на глобализацията, с широкото й заличаване на границите и нарастващото свободно движение на финанси, стоки и хора, се забави значително.
Според Виршинг пандемията от коронавируса трудно може да се сравни с предишни повратни точки. По време на последните големи грипни епидемии през 1957 и 1968-1970 г. са взети по-малко драстични мерки. „В този смисъл е вярно да се каже, че днес сме изправени пред най-голямото предизвикателство след Втората световна война“, сигурен е историкът. „Не трябва обаче да забравяме, че падането на Стената и краят на комунизма с едно натискане на бутон промениха условията на живот на милиони хора в Европа. Но това беше политическо събитие и от съвсем различен калибър".
Виршинг смята, че обществените настроения сега са твърде оптимистични и не отговарят на реалното състояние на нещата. Икономическото въздействие на пандемията ще бъде ужасно. Има опасност от продължителен срив в търсенето и голям брой фалити и разорения на фирми. Историкът се страхува и от „още по-ожесточени политически решения, въпреки цялото повърхностно единство“. Виршинг прогнозира, че „границите ще имат по-голямо значение отново и можем само да се надяваме, че свободата на движение в Европа - едно от най-големите постижения на ЕС - няма да бъде нарушавана дълго".
Историкът обаче не вярва, че пандемията ще промени радикално хората. Позицията, която предполага, че кризата с COVID-19 може да донесе нещо сравнително добро и да крие нови възможности, Виршинг смята за недалновиден и циничен като се вземат предвид онези, които трябва да се борят за своето съществуване или здраве.
От негова гледна точка пандемията може по-скоро да се превърне в катализатор за вече съществуващите тенденции. „Това може да означава положително развитие, например за опазване на климата, технологични иновации или по-критично третиране на масовия туризъм“, смята историкът. Кризата обаче може да провокира и социално неравенство и национализъм, предупреждава германският вестник Die Welt.
В пандемията забравихме за децата
