Германският съд започна разглеждането на дело срещу Volkswagen, заведено от групата за защита на климата "Грийнпийс", за да принуди гигантския концерн да спре да продава бензинови и дизелови автомобили от 2030 г.
Ищците, двамата ръководители на "Грийнпийс" Германия и активистката за климата Клара Майер, искат също така да принудят втория по големина производител на автомобили в света да намали емисиите си с 65% до 2030 г. в сравнение с 2018 г.
Делото на "Грийнпийс" се основава на историческо решение на германския конституционен съд от април 2021 г., който установи, че правителствените планове за ограничаване на емисиите на CO2 са недостатъчни за постигане на целите на Парижкото споразумение за климата и представляват несправедлива тежест за бъдещите поколения, съобщават още от БГНЕС.
ОЩЕ: Ford прави електрически SUV с помощ от Volkswagen
Като голяма победа за активистите, правителството на бившия канцлер Ангела Меркел след това придвижи напред датата за въглеродна неутралност с пет години до 2045 г. и повиши целта си за намаляване на парниковите газове до 2030 г. Групата за защита на околната среда твърдят, че същото задължение се отнася и за частните дружества.
Автомобилният концерн заяви, че държи на "отговорността си за намаляване на емисиите на CO2 във всички сфери на своята дейност възможно най-бързо от търговска гледна точка".
Най-големите германски производители на автомобили бяха въвлечени в няколко дела през последните години, заведени от активисти в областта на климата. Грийнпийс подкрепя и съдебно дело, което се разглежда в Детмолд срещу Volkswagen, заведено от фермер, който твърди, че замърсяването, причинено от автомобилния гигант, нарушава правата му.
ОЩЕ: Кола на дизел или бензин?
Друга група за защита на климата, Deutsche Umwelthilfe, е завела подобни дела срещу други германски автомобилни гиганти Mercedes-Benz (бивш Daimler) и BMW, както и срещу енергийната компания Wintershall Dea.
През май 2021 г. съдът в Нидерландия нареди на петролния гигант Shell да намали въглеродните емисии до 2030 г. Това беше първият случай, в който компания беше принудена да приведе политиката си в съответствие с Парижките споразумения за климата от 2015 г. Shell обжалва решението.
