Потребителите през 21 век все по-често стават жертва на т.нар. "Грийнуошинг" - представянето на една компания или продукт за екологични, докато производителите всъщност не поставят никакъв приоритет на устойчивото развитие. В последно време много обвинения се отправят към модната индустрия.
Случаят Zalando и върнатите дрехи
Zalando е най-големият онлайн магазин за дрехи в Европа с над 250 милиона поръчки само през 2021 година. Компанията се рекламира като устойчива с "положително въздействие върху хората и планетата". Един от аргументите им за това е свързан с възможността закупен продукт да бъде върнат - например ако не е по мярка или пък не отговаря на очакванията на потребителя. Според сайта на компанията връщанията и доставките им са въглеродно неутрални.
Разследващи журналисти от германската обществена медия SWR установиха разминавания с твърденията на Zalando. Те са поръчали дрехи от онлайн магазина, в които са скрили проследяващи устройства - джипиес или блутут тракери, преди да ги върнат. Така те са установили много дълги пътища из Европа на върнатите стоки, като един от продуктите е пропътувал цели 7000 километра. Едно от проследяващите устройства стига до Дармщат, където остава дълго време. Zalando няма регистриран обект там.
Разследващият екип установява, че голямата модна компания всъщност препродава върнатите дрехи на търговци на едро, които на свой ред ги продават. Единственото условие на Zalando е тези стоки да изчезнат от основния пазар в Европа, е казал на SWR неназован търговец на едро. Затова той продавал стоките предимно в Азия и Африка.
Могат ли дрехите да бъдат устойчиви изобщо?
Според някои оценки всяка година в света се произвеждат повече от 100 милиарда дрехи, като 65% от тях завършват на сметището в рамките на 12 месеца, пише Би Би Си. По данни на ООН модната индустрия е отговорна за 8-10% от световните въглеродни емисии.
Само 1% от рециклираните дрехи се превръщат отново в нови. Макар че благотворителните магазини, текстилните банки и схемите за връщане, предлагани от търговците на дребно, помагат за запазването на дарените дрехи в годно за носене състояние в обращение, възможностите за рециклиране на дрехи в края на жизнения им цикъл понастоящем са ограничени, обяснява британската медия.
Много от магазините на големите търговски вериги, като H&M или Levi Strauss, прилагат тристепенна система: препродажба (например на благотворителни магазини), повторна употреба (преправяне в други продукти, например кърпи за почистване или мопове за под) или рециклиране (в подложки за килими, изолационен материал или пълнеж за матраци), пише още Би Би Си.
Може ли да има законодателство за устойчивост на модната индустрия?
В САЩ, Европа и други страни се подготвят или влизат в сила нови закони, които за пръв път изискват от водещите марки да обявят нивата си на замърсяване и как се справят с отпадъците, пише "Форбс". В щатите Ню Йорк и Калифорния например вече са забранени някои химикали, използвани в непромокаемите облекла, обяснява американската медия.
Според скорошно изследване, цитирано от "Форбс", почти всички търговци на дребно - 94 на сто - смятат, че името на марката е по-важно за потребителите, отколкото устойчивостта. Но три четвърти от потребителите твърдят обратното.
Източник: Дойче веле
