Структурата и съставът на НАТО са безвъзвратно остарели, пише Responsible Statecraft. Вниманието на Вашингтон следва да се насочи към Азия. В тази ситуация си струва да се сложи край на провежданата от Алианса политика на „отворени врати“ и да се наложи Европа да носи отговорност за собствената си сигурност, убеден е авторът на статията Марк Епископос.
„Възобновихме взаимодействието с Алианса. Ние помогнахме да му вдъхнем нов живот“, гордо заяви държавният секретар Антъни Блинкен на неотдавнашната среща на върха на НАТО, отбелязваща 75-ата годишнина от създаването му. „Помогнахме за преосмислянето на Алианса, така че дори когато празнуваме 75-ата годишнина на най-успешния отбранителен алианс в историята, ние оставаме решително фокусирани върху бъдещето и правим всичко възможно, за да продължим успеха“, каза той.
Юбилейният празник приключи. Днес обаче повече отвсякога НАТО се нуждае от визионерското и далновидно лидерство на САЩ, за да се спаси от криза на идентичност и липса на посока. Още: Тревога над Балтийско море: Изтребители на НАТО прехванаха руски разузнавателен самолет
Свят на хаос
Запада е изправен пред свят на хаос и объркване. Руската инвазия в Украйна се превърна в най-разрушителния и опасен конфликт на европейския континент след 1945 г. В Азиатско-тихоокеанския регион Запада, воден от САЩ, постепенно се въвлича в конфронтация с все по-напористия Китай. И накрая, войната в Газа подкопава глобалното влияние на Запада, изостряйки напрежението в Алианса.
На фона на тези безпрецедентни предизвикателства американската вътрешна политика е затънала в объркване, изпълнено с последици в дългосрочен план за отношенията на САЩ с останалия свят. Независимо кой ще спечели предстоящите президентски избори, прегрупирането на американските сили от Европа към Азия под една или друга форма – постепенно и хаотично или, обратно, внезапно и умишлено, е не само възможно, но е и много вероятно.
НАТО и европейските лидери са напълно наясно с тази възможност, но открит и откровен диалог между съюзниците относно съкращаването на силите на САЩ и последиците от това за Европа не се състоя. Единственият начин да се защити Европа след намаляването на американското присъствие, за което се чува в момента, е предложение за преформатиране на помощта за Украйна по такъв начин, че да бъде по-трудно за бъдеща администрация на САЩ да ограничи подкрепата за Киев. Дори не се обсъждат по-големите въпроси – включително разпределението на отговорностите, ролята на силите за сигурност, задграничните военни ангажименти и политиките за членство, които ще оформят ролята на Америка в НАТО за десетилетия напред. Още: Български военнослужещи ще обучават украински военни в страни от НАТО
Разбира се, НАТО не страда от проблемите на типичния военен съюз - нито един от неговите членове не е изправен пред непосредствена заплаха за сигурността и в момента не участва във въоръжен конфликт с противник със сравнима сила.
Проблемите
Постепенно обаче нараства разбирането, че въпреки всички опити на западните лидери да се държат в духа на "всичко е наред, красива Маркизо", НАТО постепенно се изправя пред екзистенциално предизвикателство. Просто казано, неговата структура и състав вече не отразяват реалностите, пред които са изправени САЩ и Европа.
Военните съюзи по природа са ефимерни, защото интересите на сигурността, които са в основата им, винаги са променливи и зависят от заобикалящите ги обстоятелства. Коалициите възникват и се разпадат под въздействието на различни краткосрочни и средносрочни геополитически фактори. Ръководителят на всяка европейска държава преди XIX-ти век ще ви потвърди: днешният партньор лесно може да бъде утрешен враг.
НАТО е уникален сред съюзите, защото според сегашната реторика се основава на споделени ценности, а не на геополитически интереси, но тази разлика, колкото и значителна да е, е само половината от историята. НАТО се появи като страничен продукт от съперничеството между САЩ и Съветския съюз по време на Студената война. Съединените щати мъдро се опитаха да стабилизират опустошената следвоенна Европа икономически и военно, оформяйки я като възпиращ фактор срещу по-нататъшната съветска експанзия на запад. Още: Мария Габриел се готви да заеме висок пост в НАТО?
По този начин Съединените щати, действайки като отвъдморска противотежест, разшириха своите конвенционални възможности и поставиха под своя „ядрен чадър“ евроатлантическите държави, които иначе биха били в челните редици на всякакви съветски опити за териториална експанзия в Европа. Въпреки че НАТО винаги се е придържала към либерална демократична идеология, тя напълно отразява и задоволява интересите на сигурността както на САЩ, така и на техните европейски съюзници.
Разпадането на Съветския съюз фундаментално промени първоначалното изчисление на сигурността. Русия, въпреки значителните си ресурси и враждебността си към Запада, е далеч от СССР. Москва няма нито намерението, нито способността да започне агресивна война срещу НАТО в рамките на сегашните му граници, но това лишава Алианса от отбранителната му цел.
НАТО се опита да запълни тази празнина след Студената война, като се впусна в извънтериториални авантюри в Югославия, Афганистан и Либия и преведе своя raison d'être (причина за съществуване) в идеологическата равнина на глобалното противопоставяне между демокрация и деспотизъм. Но тези скъпи и често контрапродуктивни инициативи само отклониха Алианса от основния му фокус: мисии, съответстващи на основните интереси на сигурността на неговите членове.
Огромният дефицит в ресурсите на НАТО и инвестициите в отбраната, с непропорционално голямата роля на САЩ, все още имаше някакъв смисъл в контекста на Студената война, но днес няма абсолютно никакво оправдание. Крайно време е Европа, една напълно независима суперсила, да поеме юздите на собствената си защита. Това не е аргумент за така нареченото „справедливо споделяне на тежестта“, тъй като самата концепция е само симптом на по-дълбок проблем. По-скоро самата „тежест“ трябва да бъде радикално предефинирана, за да отразява по-добре както американските, така и европейските интереси в областта на сигурността. Още: Зеленски показа първите F-16, те полетяха в украинското небе (ВИДЕО)
Големите европейски сили са повече от способни да посрещнат руското предизвикателство. Намаляването на ангажиментите на САЩ към Европа би създало така необходимите стимули и за двете страни. „Отделянето“ на конвенционалните способности на САЩ и Европа и насърчаването на Стария свят да постигне стратегическа автономия ще намали дразнителите, които подхранват конфронтацията между Русия и Запада. Това не само ще укрепи европейската сигурност, но и ще освободи ресурси на Америка за други театри.
Споделяне на тежестта
Трансатлантическият Алианс би бил по-сигурно укрепен и по-добре застрахован срещу вътрешни политически сътресения, ако двата му центъра на власт разпределят наличните ресурси в съответствие със собствените си приоритети (които все повече се различават). Настоящите окови само отслабват и двете страни. НАТО е принципно неподходящ като инструмент за прокарване на интересите на САЩ в Азиатско-тихоокеанския регион. Наистина, европейските държави не са в състояние ефективно да защитят американските цели в региона, дори и да искат.
Дискусиите относно „споделянето на тежестта“ се въртят около директива от 2014 г., която изисква членовете на Алианса да харчат най-малко 2% от националния си БВП за отбрана. Но целта от 2% прави повече, само за да размъти водите, отколкото да изясни реалните отбранителни способности - и не прави нищо, за да насърчи правителствата да прилагат жизненоважни иновации за спестяване на разходи. Представителите на САЩ трябва да са наясно, че европейското превъоръжаване трябва да се ръководи от създаването на жизнена, самодостатъчна военна индустриална база, а не от произволни цели за разходи.
Постепенното разширяване на НАТО направи европейците по-малко сигурни, подкопа вътрешното сближаване на Алианса и добави нови ангажименти на САЩ към страни, където жизнените интереси на Вашингтон дори не са застрашени. Политиката на „отворени врати“ на НАТО по въпроса за членството има чисто идеологически характер, като непрекъснато разтърсва не само източния фланг на самия Алианс, но и значителна част от постсъветския регион, без да носи осезаема полза за Запада. Лидерите на САЩ трябва да изискат границите на Алианса да бъдат ясно определени веднъж завинаги, а това отдавна е необходимо. Само като затръшне широко вратите, НАТО може да се върне към това, което някога беше и което може да стане отново: активен отбранителен съюз, който поддържа европейската стабилност, като същевременно обслужва специфичните интереси на сигурността на своите членове, пише още Responsible Statecraft.
За да оцелее, НАТО трябва да изхвърли идеологическия си баласт, да спре неумолимо разпространяващия се кръг от мисии от последните няколко десетилетия и да се върне към първоначалната си отбранителна мисия. Конвенционалната тежест на НАТО трябва да бъде прехвърлена към Европа, която трябва да бъде насърчена да стане уверен и стратегически автономен играч на световната сцена, докато Съединените щати все повече се насочват към Азия. В същото време съюзниците трябва да са уверени, че „пътната карта“ за намаляване на американското присъствие по никакъв начин няма да отмени задълженията за колективна отбрана по член 5 и няма да пробие „ядрения чадър“ на САЩ над Европа. Още: НАТО вдигна изтребители, за да спре руски Су-30 на път към Латвия
Съединените щати могат и трябва да поддържат силно стратегическо партньорство с Европа, без да бъдат приковани към остаряла структура на съюза, която изисква американско внимание и ресурси, които биха били по-добре изразходвани другаде или дори у дома.
Превод: Ганчо Каменарски
