Ние, журналистите, сме хора корави. Чувствата нямат място в ежедневната ни рутинна работа - нашата задача е да наблюдаваме, сравняваме и анализираме, да назоваваме грешките и да подреждаме фактите. Но когато става дума за човешки трагедии, и нашите реакции не се отличават от тези на останалите хора.
Една колежка наскоро посети интензивно отделение, за да си създаде представа за ситуацията в болниците, която в последно време става все по-драматична. В редакцията тя после разказваше, че ѝ е било необходимо доста време, докато се съвземе от видяното. Медицинската сестра и лекарката, с които разговаряла, били толкова отчаяни, че не успявали да скрият сълзите си по време на интервюто.
До сълзи са докарани хора, свикнали да гледат смъртта в очите
Забележете само - до сълзи са докарани хора, които иначе всеки ден се сблъскват с човешкото нещастие и са свикнали да гледат смъртта в очите. Сега обаче в ръцете им умират хора, които са били напълно здрави преди да се заразят с коронавируса. Хора, които са можели да живеят още много години.
Над 200 са в момента смъртните случаи на ден, а тенденцията сочи нагоре. И по-голямата част от тези хора умират само защото не са искали да се ваксинират. Само защото са били изпълнени със съмнения. Смятали са, че ваксината може да им навреди. Или пък просто не са искали да се подчинят на натиска за ваксиниране. Във всеки случай са си мислели, че тази инфекция едва ли е толкова опасна.
През ноември 2021 ситуацията в Германия е по-лоша, отколкото преди една година. А държим в ръцете си ключа към решението на проблема: разполагаме с ваксини. В Германия процентът на ваксинираните е под 70 на сто, а в провинциите Саксония и Бавария е дори още по-нисък. Защо в Германия има толкова много хора, които отказват да се ваксинират? Защо недоверието им към политиката, медиите и преобладаващото мнение в обществото е толкова голямо, че дори развиват агресия, способна да взриви цялото общество?
На този въпрос не може да се отговори лесно. Но част от отговорността за това положение носи и политиката. Още от началото на пандемията тя предпочита да реагира, вместо да действа активно. И нерядко демонстрира несигурност и липса на кураж.
И страхливо си замълчаха
През лятото, когато други европейски държави мъдро и предвидливо решиха да въведат задължителни ваксинации за определени професии, всички партии в Германия страхливо си замълчаха, за да не би да отблъснат потенциални избиратели или да ги хвърлят в прегръдките на дяснопопулистката „Алтернатива за Германия“, която открито ухажва антиваксърите.
Преди изборите за Бундестаг през септември партиите в един глас обещаваха, че няма да има задължителни ваксинации. И тъй като сега няма как да се отметнат, те де факто се опитват да изолират неваксинираните. Например с правилото, че на определени обществени места ще се допускат само ваксинирани и преболедували, а в някои случаи дори и от тези две групи ще се изисква тест за зараза с коронавируса. Сякаш това може да бъде някакво решение на големия проблем.
За обществения транспорт пък е предвидено да се допускат само ваксинирани, преболедували и тествани. Но кой би могъл да го контролира? Дали бъдещите коалиционни партньори в Германия, които промениха Закона за защита от инфекции, изобщо са се замислили по този въпрос? С новия закон, впрочем, отговорността за действията срещу пандемията се прехвърля на отделните провинции. А това означава, че отново няма да има единна линия на поведение, а само какофония от най-различни мнения и безкрайни дискусии за това кой е правилният път за справяне с пандемията. А той отдавна е известен: това са ваксините. Необходимите количества са налични, но волята за действия я няма.
Направете ваксините задължителни!
Кога политиката най-сетне ще разбере, че само с апели нищо няма да постигне? Има само едно решение срещу егоизма и равнодушието на някои граждани: задължително ваксиниране. Министър-председателите на провинциите сега искат да го въведат за персонала в здравните заведения и в домовете за възрастни хора, но това не е достатъчно. Задължението трябва да е за всички.
За подобно решение обаче липсва политическа смелост. Да, дори и задължителното ваксиниране вече няма как да спре четвъртата вълна на пандемията - нея нищо повече не може да я пречупи. До Коледа от Ковид-19 ще умрат още няколко хиляди души. Но ако нищо не се промени, след четвъртата вълна ще последва и пета, и шеста. Само ако сме ваксинирани, а после опресняваме ваксинацията редовно, бихме могли да овладеем пандемията. С надеждата, че Коледа на 2022 година ще бъде по-добра от тазгодишната - и че най-сетне ще сме се поучили от грешките си.
Източник: Дойче веле
