Във вторник, 15 декември, Европейската комисия ще представи радикални планове, които ще отнемат на националните правителства властта над границите на техните държави в случай на извънредно положение като сегашния прилив на мигранти и бежанци, предаде БГНЕС.
Брюксел има намерение да бъде създадена наброяваща 2000 души сила, която да бъде разполагана по сухопътните граници и като брегова охрана, без да се нуждае от разрешение за действията си от властите на страната. Представителите на тези сили за бързо реагиране ще контролират молбите за убежище,ще задържат и депортират неотговарящите на условия за получаване на убежище хора.
Новият режим на гранична охрана ще бъде изпълняван от ФРОНТЕКС, граничната служба на ЕС със седалище във Варшава. Досега нейните операции бяха силно ограничени и тя можеше да действа в страни от ЕС само при покана от техните правителства.
Досега ФРОНТЕКС е напълно зависима за персонал и оборудване, обещавани им от националните правителства, които многократно са говорили за увеличаване на ресурсите, но като цяло не изпълняват дадената дума. При новото положение става дума за създаване на гранична служба и брегова охрана с отделен бюджет и добро оборудване и с личен състав от 2000 души, чиито екипи да могат да бъдат разположени до няколко дни след възникването на извънредна ситуация.
Планът вероятно няма да бъде приет еднозначно от правителствата на различни страни , повечето от които ревниво пазят своите суверенни правомощия по отношение на граничния контрол. Но предложението е подкрепено от Германия и Франция, като му даде начален старт. Предстоят вероятно около две години трудни преговори, преди то да бъде осъществено, посочва "Гардиън".
На теория новият режим и правомощия на Брюксел би трябвало да се прилагат по отношение на всички 26 страни в свободната за пътуване Шенгенска зона, сред които не са Великобритания и и Ирландия, но действат и за Норвегия и Швейцария. На практика режимът ще се прилага за външните граници на Шенгенското пространство, така че няма да се отрази значително страни като Германия, които са заобиколени от други шенгенски държави. При над 1 милион лица, търсещи убежище, които пристигнаха в Европа тази година и още 1,5 милиона, прогнозирани за следващата година, предложенията на ЕК са насочени основно към Гърция и Италия, основните входни точки от Турция за егейското и средиземноморско крайбрежие.
Двете страни, които са на "фронтовата линия" на миграционната вълна, се противопоставят на плана, въпреки че им е дошло до гуша от тежестта на притока, като същевременно биват подлагани на сериозни критики, че не регистрират бежанците по правилата. "Италианското вътрешно министерство ще е много недоволно да има външни лица по границите на Италия", заяви високопоставен дипломат в Брюксел.
ЕК заяви в четвъртък (10 декември), че в Италия са регистрирани само половината от пришълците, които пристигат на южните й брегове през тази година, докато Гърция е с много по-лоши резултати.
В продължение на доста месеци Атина се противопоставяше на сътрудничество с ФРОНТЕКС, което доведе до дискретни предупреждения, че Гърция може да бъде изключена от Шенгенската зона. Но миналата седмица Гърция най-сетне прие предлаганата й помощ. “Опитът с Гърция е, че те обещаваха много, но не реализираха нищо“, заявил друг високопоставен дипломат пред "Гардиан".
