Европа би могла да възприеме австралийския подход по отношение на мигрантите, но само ако има политическа воля за прилагането на тази стратегия. Това е мнението на австралийския генерал-майор от запаса Джим Молан, който е създател на австралийския подход по отношение на нелегалната миграция.
В какво се състои политиката на Австралия по този въпрос? Тя е базирана на три основни стълба. Първият – отблъскване на плавателни съдове с нелегални мигранти още в териториалните води на Австралия. Вторият – да се създават бежански лагери не на австралийска територия. Третият – да се търси възможност за разселване на получилите бежански статут от Австралия и извън австралийска територия.
Да се опази Средиземно море не е лесна работа, още повече че европейският бряг има много заливи, но ако се включат и островите около Австралия, се оказва, че бреговата линия на най-малкия континент на Земята е 60 000 километра, а европейската е дълга 70 000 километра. "Европейците си мислят, че е лесно да се пазят границите на Австралия, но това са само извинения да не пазят своите", категоричен е Молан пред Politico.
Пенсионираният военен дава рецепта и от гледна точка на това да бъдат връщани явно нестабилни плавателни съдове с хора, които може да не издържат обратния път. За Европа най-вероятно е такива случаи да има по линията Либия – Италия, тъй като разстоянието там е най-голямо. В Австралия бреговата охрана използва собствени плавателни съдове, за да връща опиталите се да достигнат австралийски бряг мигранти обратно там, откъдето са тръгнали.
По отношение на втория стълб, Австралия е направила бежански центрове в Науру и на остров Манус, част от акваторията на Папуа и Нова Гвинея. Именно лагерът на Манус обаче ще бъде затворен, след като Австралийският върховен съд реши, че условията за живот там са нечовешки. Аргументът на Молан по темата от европейска гледна точка е следният: "Ако мислите, че е хуманно да приемате мигранти от изток, то би било далеч по-хуманно да помагате на хората в Йордания, Ливан или Турция".
Третият стълб е замислен с идеята да се удари по каналджийството. Логиката получили бежански статут от Австралия да се заселват на места като Науру, Манус или дори в трети държави, с които Австралия има споразумение по въпроса – например както е с Камбоджа, е следната: "Кандидат-бежанците дават хиляди долари, за да се качат в лодката на някой трафикант. Когато знаят, че дори да получат статут, няма да живеят на австралийска земя, това охлажда ентусиазма им", обяснява Молан.
В момента Европа се намира там, където беше Австралия през 2012 година, е мнението на австралийския генерал-майор. От декември, 2007 година до 18 септември, 2013 година, 1100 души са се удавали в опит да достигнат нелегано до бреговете на Австралия. От 19 септември, 2013 година, когато стартира новата политика за брегова охрана, до 9 декември същата година удавилите се са 39. Но от 10 декември, 2013 година, до днешна дата, няма нито един удавен, макар мнозина умират в бежанските лагери заради болести, сбивания или пък се самоубиват. През август тази година британският вестник The Guardian публикува информация как в лагера за бежанци в Науру пазачи искат сексуални услуги от деца, за да могат децата да получат право да се изкъпят. За Молан обаче липсата на удавени показва, че Австралия всъщност пази човешки живот – генералът не набляга за многото случаи на намерили смъртта си в бежанските центрове извън австралийския континент.
За Европа ще е далеч по-трудно да възприеме австралийската политика като общоевропейска и поради наличието на Европейската харта за правата на човека, както и решение на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от 2012 година. Тогава ЕСПЧ отсъди, че Италия е нарушила принципите на международното право, като е връщала лодки с кандидат-бежанци обратно към либийския бряг. Австралия, естествено, не е подписала Европейската харта за правата на човека, но е подписала тази на ООН. Канбера държи на позицията си, че връщането на лодки не нарушава Конвенцията на ООН, но Amnesty International съвсем не е на това мнение.
Въпреки публичното осъждане в ООН на политиката на Австралия, в Европа вече има настроения на държавници в подкрепа на тази политика. През октомври миналата година германският вътрешен министър Томас Де Мезиер предложи кандидат-бежанци, прихванати в Средиземно море, да бъдат настанявани в лагери за бежанци в Африка, докато трае процедурата за одобрение на статут. А австрийският външен министър Себастиян Курц директно настоява ЕС да възприеме австралийския подход.
