Европейският съюз ще изпрати подкрепления за своята мироопазваща мисия в дълбоко разделена Босна, след като Върховният съд на страната суспендира сепаратистките закони, приети от влизащата в нея Република Сръбска (РС). Силите на Европейския съюз (EUFOR) обявиха в петък, 7 март, че "временно ще увеличат" размера на своята мироопазваща мисия в страната. "Това е проактивна мярка, насочена към подпомагане на Босна и Херцеговина в интерес на всички граждани", се казва в изявление на EUFOR, в което се потвърждава "продължаващата подкрепа за сигурността и стабилността" на държавата.
EUFOR will temporarily increase the size of its force. This is a proactive measure aimed at assisting Bosnia and Herzegovina in the interest of all citizens. More details: https://t.co/JJSrTuHVaM pic.twitter.com/eBNPfIMrZx
— Operation EUFOR Althea (@euforbih) March 7, 2025
Не се уточнява броят на допълнителните "резервни сили", които ще бъдат разположени. Досега европейската мироопазваща мисия имаше 1500 служители в Босна, според изявление на австрийска парламентарна мисия, която посети страната през февруари. НАТО също обяви, че неговият ръководител Марк Рюте ще посети столицата Сараево в понеделник, 10 март.
Още: Заради Босна и Херцеговина: Русия поиска извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН
Напрежение в последните дни
Снимка: Bosna Presidency
Конституционният съд на Босна суспендира в петък, 7 март, законодателството, предложено от сръбския лидер Милорад Додик, което отхвърля правомощията на федералната полиция и съдебната система в рамките на РС. Съдът заяви, че "временно спира действието" на законите, обявени от Додик, "до обявяването на окончателно решение". Въпросните закони бяха приети от депутатите в Република Сръбска и трябваше да влязат в сила от 7 март. Европейският съюз и посолството на САЩ в Сараево осъдиха законите.
След края на междуетническата война в Босна през 90-те години страната се състои от две автономни половини - доминираната от сърби Република Сръбска и мюсюлманско-хърватска държава. Всяка от тях има свое собствено правителство и парламент и са свързани със слаби централни институции. Седмица след като Додик беше осъден за неподчинение на международен пратеник, натоварен да наблюдава мирните споразумения в Босна, временното спиране на сепаратистките закони от Върховния съд хвърли допълнителна несигурност върху разделената политика на нацията и нейните крехки, следвоенни институции, пише БГНЕС.
След Украйна идва война на Балканите
Още през юни 2024 г. създателят на популярния руски военен телеграм канал "Рибар" Михаил Звинчук заяви: "Мисля, че когато всичко се успокои в Украйна, лека-полека ще се задействат други фокусни точки. Това са Балканите, балтийските страни, скандинавските страни и Азиатско-тихоокеанският регион. Мисля, че Балканите ще пламнат, когато други конфликти започнат да утихват. Когато един полигон се изчерпа, идва ред на друг. Звучи цинично, но е истина. Знаем историческото отношение на Запада към Балканите".
Още от размислите на Звинчук прочетете ТУК.
