Лидерите на ЕС постигнаха споразумение за "пътна карта", целяща въвеждането на мерки в рамките на седмици за защита на европейските потребители от скок на цените в сектор "Енергетика". Споразумението дойде след 11 часа спорове по различни предложения за по-ниски сметки за енергия, тъй като цените на газа литнаха до небето заради войната в Украйна.
27-те държави-членки на блока спорят от месеци какви съвместни инициативи да приемат, раздвоени от значителните разлики в енергийните миксове на страните. Макар обявяването на текста от срещата на върха да демонстрира публично единство, беше ясно, че предстоящите преговори ще останат трудни. Те ще продължат следващата седмица със среща на енергийните министри на ЕС в Люксембург.
Споразумението от срещата на върха предлага "солидна пътна карта за продължаване на работата по темата за цените на енергията", каза председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен на пресконференция, предаде БГНЕС. Публикуваният текст призовава Европейската комисия и страните от ЕС през следващите седмици да намерят начини да защитят потребителите от високите цени, "като същевременно запазят глобалната конкурентоспособност на Европа... и целостта на единния пазар". Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел каза, че "енергийната криза представлява заплаха за вътрешния пазар" на ЕС и подчерта, че е необходима "максимална координация", за да бъде защитен пазарът.
Най-малко 15 страни от ЕС (включително България), над половината от блока, настояват за амбициозен таван на цените и са все по-обезпокоени от стачки и протести срещу разходите за живот, разпространяващи се във Франция, Белгия и други държави-членки. Но идеята за ограничаване на цените (таван) срещна съпротива от Германия, най-голямата икономика в ЕС, която се опасява, че доставките на газ може в крайна сметка да се пренасочат към по-доходоносни пазари в Азия. Няколко по-малки икономики също са ядосани, че германското правителство няма да подкрепи газова горна граница и на своя глава помага на своите граждани да плащат високи цени с пакет за помощ от 200 милиарда евро. В крайна сметка договореният текст гласи, че трябва да се извърши "анализ на разходите и ползите" на ценовия таван за производството на електроенергия и да се оцени въздействието му извън Европа (временна рамка на ЕС за ограничаване на цената на газа при производството на електроенергия, включително анализ на разходите и ползите, без да се променя подреждането по пределни разходи, като същевременно се предотвратява увеличаването на потреблението на газ, въздейства се на финансовите и разпределителните ефекти и на неговото отражение върху потоците извън границите на ЕС).
Френският президент Еманюел Макрон, който отиде на срещата с думите, че Германия се самоизолира, изрази задоволство от резултата: "Следващите две или три седмици ще позволят на Комисията да въведе и реализира тези механизми". Той каза, че това изпраща "много ясен сигнал към пазарите за нашата решителност и нашето единство". Германският канцлер Олаф Шолц каза, че е постигнат "добър напредък": "Искахме заедно да ограничим колебанията, които биха могли да бъдат причинени от спекулации".
Френско-германски разногласия
Нямаше обаче никаква възможност да бъде скрито френско-германско разногласие, което тлее. Това стана по-очевидно в сряда, когато двете страни забавиха редовна среща между свои министрите. Френският министър на икономиката Бруно Льо Мер се опита да омаловажи страховете от разрив в сърцето на Европа, като каза пред вестник "Франкфуртер Алгемйне цайтунг", че "никой не може да раздели френско-германската двойка". Както той каза, има нужда от "стратегическо предефиниране" на двустранните отношения, за да се създаде "нов съюз".
Друг признак за разногласия между двете страни бе решението на Франция не се консултирала с Германия, преди да се съгласи с Испания и Португалия за отказа от планирания газопровод, за който Берлин настоява от години. Лидерите на трите страни се срещнаха и "решиха да се откажат от проекта MidCat и вместо него да дадат приоритет на зеления енергиен коридор, свързващ Португалия, Испания и Франция с енергийната мрежа на ЕС". Проектът MidCat, който се появи преди десетилетие, изисква изграждането на сухопътен газопровод, който да свързва газовите терминали в Испания и Португалия, през Франция, с европейските мрежи, доставящи газ на Германия, както и на други страни. На негово място, казаха те, ще бъде положен подводен тръбопровод, наречен BarMar - от Барселона в Испания до Марсилия във Франция. Първоначално ще се използва за природен газ, но с течение на времето все повече и повече ще се залага водорода като по-щадящ климата. Но споразумението, публикувано от Макрон и неговите испански и португалски колеги, не представя график за завършването на BarMar и не казва как ще бъде финансиран.
Друг повод за опасенията на Германия е, че постигнатото споразумение за енергетиката подкрепи съвместни покупки от енергийните гиганти в ЕС, за да се управляват по-ниски цени за попълване на резервите, стига да се вземат предвид "националните нужди". Договореността определя също ограниченията, насочени към „предотвратяване на увеличеното потребление на газ“.
Друг момент за германските опасения е пълномощието, което получава Еврокомисията да установи ценообразуващ "коридор" въз основния газов индекс на Европа, за да се намеси, когато цените излязат извън контрол.
