Европейският съюз сериозно се готви за отразяването на кибератаките на руски хакери, чиято цел е да се намесят в изборите за Европейски парламент през май, пише британският Financial Times.
Става дума за планирани кибератаки срещу институции на ЕС и разпространяването на фалшиви новини, разкриват пред вестника трима високопоставени европейски дипломати.
Според един от източниците САЩ се опасяват, че Русия на практика ще изпробва на европейските избори тези технологии, които ще използва след това при опита си да повлияе на американските президентски избори през 2020 г. Руските хакери сериозно са се активизирали в последните месеци, като основната мишена са европейските медии и правителства, особено на страни от НАТО, предупреждават експерти по киберсигурност.
Възходът на национализма, крайната десница и маргиналните политически субекти в страните на блока и без това създава благоприятна почва за разпространението на дезинформация през социалните мрежи. Но при положение, че и трите основни партии, доминирали досега Европарламента, са с по-слаби позиции от преди, резултатите от изборите през май ще окажат решаващо влияние на бъдещето на ЕС.
Брюксел се опитва да създаде общоевропейска система за ранно предупреждение за дезинформационни атаки. Но много дипломати се отнасят скептично към ефективността на подобна система, имайки предвид поляризирането на позициите вътре в ЕС както по отношение на Русия, така и спрямо важността на усилията за борба с пропагандата.
Европейският съюз няма единна разузнавателна служба, но през 2016 г. създаде обща група за събиране на информация от държавите членки за потенциални атаки. Групата използва както секретна, така и общодостъпна информация и подготвя много отчети и доклади, разпространени сред страните от ЕС, но точната ѝ дейност и заключения остават неясни.
Миналогодишният референдум за промяна на името на Македония е пример за това какво може да се очаква на европейските избори. Руската намеса в тях се простираше от организиране на платени протести до създаване на онлайн кампании за бойкотиране на вота.
Руските кибератаки никога не са проста тактика с един инструмент, а много по-широка и всеобхватна стратегия, предупреждават експерти.
Обичайната изпитателна площадка за тези техники за момента е Украйна, където Русия използва различни стратегии за кибервойна и техники за влияние върху обществените настроения.
Кремъл постоянно отхвърля обвиненията за намеса в изборите на други държави и поддръжката на хакерски групи. Президентът Владимир Путин нееднократно е предлагал създаването на съвместни организации между Русия и Запада за борба с хакерската дейност, тъй като никоя страна не може сама да се справи с тях.
Две от най-опасните руски хакерски групи са APT 28 и Sandworm Team, които са свързани с руското военно разузнаване ГРУ и на практика действат като разузнавателни агенции на Кремъл. Те са свързвани с намеса в американските и френските президентски избори.
За да им се противопоставят, големи технологични компании като Facebook, Google и Twitter събраха специализирани екипи за политика и киберсигурност в Европа преди изборите през май.
Facebook наскоро е открил и премахнал пропагандни профили от Иран, Русия и Украйна, представящи се за независими медии от Балтийските страни и Източна Европа, а на практика управлявани от служители на руската държавна медия „Спутник“. Подобна дейност е засечена и в Украйна, където предстоят президентски избори.
