Европейският парламент прие във вторник преразглеждането на т.нар. Регламент за разпределяне на усилията, определящ задължителни годишни намаления на емисиите на парникови газове за автомобилния транспорт, отоплението на сгради, селското стопанство, малките промишлени инсталации и управлението на отпадъците за всяка държава членка на ЕС. Понастоящем този регламент регулира около 60% от всички емисии в ЕС.
Още: Заподозреният за нападението в Магдебург е с повдигнати обвинения (ВИДЕО)
Гласуването мина с 486 гласа "за", 132 "против" и 10 "въздържал се".
Преразгледаният закон увеличава целта за намаляване на емисиите на парникови газове на ниво ЕС до 2030 г. от 30% на 40% в сравнение с нивата от 2005 г. За първи път сега всички държави от ЕС трябва да намалят емисиите на парникови газове с цели, вариращи между 10 и 50%, за да се изпълни общата цел на блока. За България прагът е възможно най-нисък – 10%, както може да се види от официалния документ.
ОЩЕ: Борислав Сандов за проверките на ТЕЦ-овете: Явно Христо Ковачки е добре пазен (ВИДЕО)
Още: Германия се готви за хибридна атака от Русия
Още: По-малко от 10 дни по-късно: Позната руска петролна рафинерия пак гори (ВИДЕО)
Целите за 2030 г. за всяка държава членка се основават на БВП на глава от населението и ефективността на разходите. Страните ще трябва също така всяка година да гарантират, че няма да надвишават годишното си разпределение на емисиите.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Албания казва край на ТикТок, но все още не завинаги
Още: Германската полиция разкри подробности за нападението в Магдебург
Законът постига баланс между необходимостта страните от ЕС да бъдат гъвкави, за да постигнат целите си, като същевременно осигурят справедлив и социално честен преход, и необходимостта да се затворят вратичките, за да бъде постигната общата цел на ЕС за намаляване на емисиите. Поради тази причина има ограничения за това колко емисии могат да спестят държавите членки от предишни години, да заемат от бъдещи години, както и за това колко могат да търгуват с разпределени квоти с други държави членки.
За да може да се търси отговорност от страните, Европейската комисия ще публикува информация за националните действия в лесно достъпна форма, както иска ЕП.
След гласуването докладчикът Джесика Полфард (ЕНП, Швеция) заяви, че с този закон се прави голяма крачка напред в постигането на целите на ЕС в областта на климата. „Новите правила за намаляване на националните емисии гарантират, че всички държави членки ще дадат своя принос и че съществуващите пропуски ще бъдат отстранени. Това ни позволява да изпратим ясен сигнал, че ЕС има сериозни намерения да бъде световен шампион за конкурентна и ефективна програма за климата“.
Още: 36-годишна дама оглави новото исландско правителство (СНИМКА)
Още: Взривове в търговски центрове в Москва, експлозия и в Санкт Петербург (ВИДЕО)
Сега текстът трябва да бъде официално одобрен и от Съвета на ЕС. Възможно е Германия да забави процеса и да иска преразглеждане на някои части от законопроекта, както сочат последните действия на Берлин. Германия, заедно с Италия и някои източноевропейски страни, се противопоставя на планираното постепенно премахване на двигателите с вътрешно горене от 2035 г. и иска да направи свое предложение.
Министрите на транспорта от Чехия, Полша, Румъния, Унгария и Словакия се срещнаха с представители на Берлин и Рим в понеделник, за да обсъдят промените в плановете на ЕС.
Регламентът за споделяне на усилията е част от пакета "Подготвени за Цел 55 през 2030 г.". Това е план на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. в съответствие с Европейското право за климата. Целта е до 2050 г. пък да се постигне пълна въглеродна неутралност.
