Европейският парламент (ЕП) гласува резолюция, с която отново настоя да бъде изработен механизъм за ежегодно оценяване на демокрацията в Европейския съюз. Резолюцията обаче не е юридически обвързваща т.е. не е законодателна.
За пръв път ЕП поиска от Европейската комисия създаването на такъв механизъм още преди две години – на база чл. 2 от Договора за ЕС. Той гласи: "Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете".
ЕП напомня, че през времето от края на 2016 година задейства процедурата по чл. 7 от Договора за ЕС в два случая – срещу Полша и срещу Унгария. Текстовете от въпросния член предвиждат възможност на страна-членка на ЕС да ѝ бъде отнето правото на глас в Европейския съвет, защото системно не спазва принципите на върховенство на правото. Затова ЕП иска и от Европейския съвет да поеме институционалната си роля що се отнася до принципите на демокрацията и върховенството на правото.
Извън случаите Полша и Унгария, евродепутатите посочват като примери за тревога още Малта, Словакия и Румъния. Първите две държави намират място в неприятния списък заради убийствата на журналистите Дафне Каруана-Галиция и Ян Куцияк, а Румъния е там поради проблемите с върховенството на правото, които създадоха социалдемократите (бившите румънски комунисти) с изменението на редица закони, включително Наказателния кодекс, и обезглавяването на Румънската антикорупционна прокуратура, водена от Лаура Кьовеши, която трябваше да напусне поста си. Една от най-скандалните законови поправки е, че ако румънски депутат лобира в подкрепа на бизнесмен или компания пред държавна или общинска институция, но без да получава пари за това, случаят няма вече да се счита за търговия с влияние.
Реално искането на ЕП е алтернатива на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), който обаче сега се прилага спрямо България и Румъния. Ако новият механизъм бъде пуснат в действие, то той ще важи за всички страни-членки на ЕС – или поне така си го представя Европейският парламент, като ще има специфични препоръки за изпълнение за всяка една държава, за която трябва.
