Защо Навални реши да се върне в Русия, където го очакват съдебни дела и вероятно затвор, а не остана да се наслаждава на спокоен живот в Германия, която самият той определя като „страхотна страна“?
Отговорът идва от Александър Баунов, политически наблюдател и главен редактор на сайта на Москавския център „Карнеги”, предава БНР.
„Защото той всъщност иска да управлява Русия. За да управлява Русия трябва да плати цена, която обикновеният опозиционер, либерален журналист или критик не е готов да плати. Не става дума за правото да критикува Путин. Аз например мога да критикувам Путин колкото си искам. Това е безопасно занимание. Опасно е да се бориш с Путин за власт. Ако Навални беше останал в чужбина, щеше да се превърне в човек, когото наричат „критик на Путин“. Всъщност западната преса го нарича точно така. Той не е критик на Путин, а иска да стане негов съперник“.
Според Баунов силата на Алексей Навални е в умението му да атакува силните.
„Съдбата, отравянето, покушението го изведоха по-бързо, отколкото самият той мислеше, на най-високото равнище на противопоставяне. На това равнище той трябваше да избере дали да продължи да атакува силните или да остане в безопасност. Оставайки в безопасност обаче, той вероятно щеше да изгуби тази своя сила“.
В последната си статия Александър Баунов пише, че всичко, което руските власти предприемат по отношение на Навални след пристигането му от Германия, допринася за неговото героизиране и митологизиране. Възниква въпросът защо го правят.
„Едно от обясненията, както написах в статията, която цитирахте, е, че престанаха да възприемат Навални единствено като вътрешен проблем. В негово лице вече виждат инструмент на външна агресия“.
Отношенията между Алексей Навални и представителите на руския политически елит не винаги са били изцяло враждебни. Историята помни и случаи на взаимно изгодно сътрудничество. Така например през 2013 г. Навални участва в политически сценарий, чиято крайна цел е избирането на Сергей Собянин за кмет на Москва.
„Помним, че Навални беше официален съперник на Собянин на изборите за московски кмет през 2013 г. И то след като оглави протестите през 2011-2012 г. и след като се опитаха да го вкарат в затвора в град Киров за мошеничество. Не му достигаха обаче гласове на общински депутати, за да се регистрира като кандидат. Тогава по команда от Кремъл общинските депутати от управляващата партия „Единна Русия“ му помогнаха с гласовете си да се регистрира. В онзи момент, преди седем години, проблемът „Навални“ се решаваше по такъв начин. Използваха го в собствените си сценарии“.
Основен сценарист на вътрешнополитическите процеси по онова време е тогавашният първи заместник-ръководител на президентската администрация и настоящ председател на Държавната Дума Вячеслав Володин. Идеята му е била Собянин да спечели изборите срещу силен кандидат, а опозиционно настроените избиратели да не останат с усещането, че са им натрапили кмет без да се интересуват от мнението им. Определени представители на политическата класа са използвали Навални срещу съперниците си в междуособните си борби за власт.
„Знаем например, че една от най-успешните атаки на Навални беше срещу Дмитрий Медведев - човек, който беше недолюбван не само от народа, но и много хора от ръководството на страната. Мисля, че много представители на режима се зарадваха, че Навални успешно разобличи Дмитрий Медведев, неговите дворци, имущество, схеми за забогатяване“.
Навални е бил изгоден на Кремъл и в качеството си на инструмент за разделяне на опозицията.
„Това е човек, който винаги се е борил за ролята на едноличен и безспорен лидер на руската опозиция. Готов е бил да се сражава с другите опозиционери още по-яростно, отколкото с представителите на режима. В продължение на много години фигурата на Навални по-скоро е разделяла руската опозиция и недоволните от Путин граждани, защото е бил готов да обедини опозицията единствено около себе си. Това е вождистки тип опозиционер“.
Тъй като Навални се изживява като алтернатива на Путин, той е враждебно настроен към всички останали потенциални алтернативи.
„Той не е правил разлика между чиновниците, които се стремят да запазят режима, и чиновниците, които по принцип са готови да участват в реформирането му отвътре. Смятал е, че вторите са много по-вредни от първите“.
От казаното дотук става ясно, че политическите амбиции на Алексей Навални са големи. Каква обаче е политическата му тежест в момента и може ли задържането му да предизвика масови протести в Русия?
„Каквато и да е политическата му тежест в момента, волята за колективни опозиционни действия е много по-малка, отколкото през 2018 и 2019 г. През 2013-та политическата му тежест не беше голяма. Поне не по-голяма, отколкото е в момента, но когато го осъдиха, в центъра на Москва напълно спонтанно дойдоха много политически осъзнати, млади, мотивирани и заможни хора. В момента не виждаме подобно нещо. Това обаче не е пряко свързано с политическата му тежест, а с общата обстановка през 2020 г. Ако тази година пандемията отмине и животът се върне до някаква степен в предишните рамки, то може би ще нарасне волята за колективни политически действия“.
Рейтингът на Алексей Навални е между 2 и 4%. Може ли той да бъде реална заплаха за властта на Владимир Путин?
„Рейтингът в авторитарната държава не отразява реалността, защото реалният рейтинг е резултат от някаква конкуренция, която тук отсъства. Путин не се намира в едно електорално пространство с Навални, не се конкурира с него, затова рейтингите им не могат да бъдат сравнявани. Путин създава рейтинга си с едни инструменти, Навални - с други. Тези рейтинги се създават в паралелни светове, в различни пространства. Ако тези светове обаче се съединят и авторитарната система започне да се руши, главният опозиционер може да привлече част от рейтинга на първото лице“.
