Страните членки на Европейския съюз могат сами да финансират оградата по българо-турската граница. Това твърдят източници от Европейската комисия, цитирани от кореспондента на БНР в Брюксел.
По този начин те тълкуват думите „двустранно финансиране, включително чрез доброволни механизми за солидарност“ от писмото на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен до евролидерите от 26 януари.
Припомняме, че ЕК отхвърли призива на австрийския канцлер Карл Нехамер ЕС да отпусне 2 млрд. евро за укрепване на българо-турската граница, което да спре потока от нелегални мигранти. Комисарят по вътрешните работи Илва Йохансон заяви, че в бюджета на ЕС няма предвидени средства за „стени и огради“. Австрийският канцлер, който посети границата ни преди дни, заяви, че много държави, чиито граници са външни за ЕС, „имат нужда от помощ“.
В писмото си до европейските лидери по повод насрочения за 9 и 10 февруари специален Европейски съвет за миграцията Фон дер Лайен заявява, че българо-турската граница трябва да бъде приоритет в укрепването на ключовите външни граници на ЕС. От ЕК разтълкуваха думите ѝ така, че една страна членка може да подпомогне финансово друга за оградата ѝ. Това означава, че България може да бъде подкрепена финансово от други заинтересовани държави, след като ЕК отказа да отпусне средства от общия бюджет на ЕС.
Урсула фон дер Лайен с писмото си, цитирано от Euractiv, поиска от правителствата на ЕС да работят заедно за засилване на контрола по външните граници на ЕС, както и на процедурите за връщане, намаляване на стимулите за вторично движение и насърчаване на ефективна солидарност. Ръководителят на Европейската комисия смята, че това са мерки, които могат да бъдат приложени незабавно, докато институциите на ЕС работят по създаването на рамка на миграционните политики.
"В ЕС се наблюдава значително увеличение на броя на незаконно пристигащите по маршрутите през Средиземно море и Западните Балкани, като това са най-високите стойности от 2016 г. насам. Управлението на миграцията също е на първо място в списъка с въпроси, по които гражданите очакват силен отговор от страна на ЕС", казва Фон дер Лайен в писмото.
По последни данни на агенцията на ЕС за гранична и брегова охрана "Фронтекс" - през 2022 г. на външната граница на ЕС са открити около 330 000 незаконни преминавания, което е "увеличение с 64% спрямо предходната година". Освен това през миналата година в ЕС са подадени общо 924 000 молби за убежище, което е три пъти повече от броя на незаконно пристигналите. Най-много случаи има в Германия, Франция, Испания и Австрия. Междувременно капацитетът е допълнително натоварен от четирите милиона украински бежанци, които понастоящем са приети в ЕС.
"Наложителността от постигане на съгласие по структурно решение не означава, че не можем да действаме сега", добави Фон дер Лайен, представяйки набор от предложения към държавите членки, които ще бъдат обсъдени на следващата среща на върха на ЕС в началото на февруари.