Европейската комисия (ЕК) започна обществена консултация, за да помогне за постигането на обща позиция между дълбоко разделените правителства за фискалните правила в общността. Те са в основата на еврото и еврозоната и са известни като Пакт за стабилност и растеж. Припомняме, че според тях правителствата на ЕС трябва да поддържат бюджетен дефицит под 3% от БВП и държавен дълг под 60% от БВП.
Още: Путин посрещна словашкия премиер Роберт Фицо в Кремъл (ВИДЕО)
Още: НА ЖИВО: Кризата в Украйна, 23.12.24 - Ако Русия победи, САЩ ще плащат многократно повече
Слабият подход на някои правителства и откровеното изкривяване на статистически данни от страна на Гърция предизвикаха суверенната дългова криза през 2010 година, която беше на път почти да разбие еврозоната и да унищожи единната валута.
Тази криза остави еврозоната дълбоко разделена, като северни държави от ЕС, спазващи строго фискалните правила, обвиниха юга за прахосничество, а югът от своя страна критикуваше това, което той определяше като мания на севера по отношение на намаляването на дълга.
"С нетърпение очакваме открита дискусия за това какво е работило и какво не е работило в миналото и как да постигнем консенсус за рационализиране на правилата и да ги направим още по-ефективни", заяви в сряда вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис, цитиран от световните агенции.
Още: Руснаците атакуват на скутери позиции на "Азов" (ВИДЕО)
До средата на 2020-а ЕК ще събере отзиви за това, което може да бъде променено, след което се очаква да излезе с предложения преди края на 2020 година, твърдят европейски служители.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Зеленски: Украйна не се отказва от НАТО
Още: Взрив, експлозия - съдбата на голям руски оръжеен склад в Новочеркаск (ВИДЕО)
Ограниченията на дефицита и на дълга ще останат в сила, но ЕС ще се стреми да опрости правилата и да се съсредоточи върху показателите, които правителствата контролират, като например разходите във връзка с растежа на БВП.
Сега фискалните правила използват показатели, като разликата между реалния и потенциален БВП, които обаче са чисто теоретични и те често се преразглеждат и не се контролират от властите. Комисията също така признава, че настоящата система не дава достатъчно стимули на правителствата да спестяват в добри за икономиката времена и да насърчават инвестициите.
ЕК настоява да види и промени, които биха подкрепили амбициозния й т.нар. "Зелен пакт", като дава на правителствата повече свобода за "зелени" разходи. Някои правителства в ЕС обаче са против това.
Още: След разлива: Мъртви делфини изплуваха в Новоросийск (ВИДЕО)
Още: Финландският премиер: Русия е постоянна заплаха за ЕС
Припомняме още, че правилата бяха създадени през 1997 година, за да подкрепят единната европейска валута с ограничаване на поемането на заеми. Фискалните правила до момента претърпяха три ревизии. Първата беше през 2005 година, когато Германия и Франция отказаха да приемат завеждането на дисциплинарни процедури срещу тях.
Другите две ревизии бяха факт през 2011 и 2013 година и имаха за цел да успокоят финансовите пазари, разтърсени от дълговата криза. Промените предоставиха на ЕК по-широки правомощия да наблюдава и да глобява правителствата за безотговорна фискална политика.
Въпреки явните случаи на нарушаване на правилата от страни като Франция, Португалия, Италия и Испания през последните пет години, ЕК така и не санкционира нито една от тях. Европейските служители коментират, че това даване на приоритет на вътрешните политики над европейските, намалява значението на фискалните правила на ЕС при разработването на политики на страните от еврозоната.
