България е една от трите страни -членки на Европейския съюз(ЕС), които не са установили със закон никакви критерии за актуализиране на минималните работни заплати. Другите две са Румъния и Естония. Това се разбира от разпространен документ на Европейската комисия(ЕК), с който се обявява началото на втория етап от консултацията по въпроса с европейските синдикати и организации на работодателите.
В момента в седем европейски държави няма минимална заплата, като отношенията в тях се регулират с колективни трудови договори.
Пандемията от коронавирус имаше отрицателен ефект върху икономиката на страните-членки, предприятията и доходите на работниците и техните семейства, подчертават от ЕК и допълват, че неравенствата са се задълбочили.
Същевременно оттам посочват, че с тези консултации не се цели въвеждането на минимална работна заплата в ЕС, нито хармонизиране на системите за нейното определяне, а се търсят възможности, чрез които да се гарантира, че минималните заплати се определят на подходящо равнище и защитават всички работници.
В отговорите от първия етап социалните партньори са били категорични, че колективното договаряне играе ключова роля.
Говорителят на Еврокомисията Марта Виечорек заяви, че институцията разглежда два варианта за тази цел - обвързващи критерии чрез директивата в частта й за условията на работа и препоръки на Съвета, които нямат обвързващ характер и ще дадат насоки и рамка на действие:
„Важно е да се подчертае, че и в двата случая - директива или препоръки на Съвета, това няма да отнеме свободата на социалните партньори да установят равнището на минималната работна заплата. Сега ние търсим гледните им точки за възможностите като правен инструмент“.
Партньорите трябва да отговорят на въпросите до 4-ти септември.
Първият етап от консултациите бе между 14 януари и 25 февруари. Тогава Комисията получи отговор от 23 европейски социални партньори. Въз основа на тях тя заключи, че са необходими допълнителни действия на равнище ЕС.
Решение за регулиране на минималната работна заплата в ЕС може да се очаква най-рано наесен.
Припомняме, че председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен обяви при избирането си, че иска да гарантира “справедливи минимални работни заплати за всички работници в ЕС”. Тя обеща да предложи законодателно решение през първите 100 дни от мандата си, но след това прецени, че ще се консултира първо със страните членки и социалните партньори.
Въпросите, публикувани вчера, са адресирани към властите, работодателите и синдикатите. Това е втора серия въпроси, след като в началото на годината Брюксел организира друго запитване по темата.
След него Комисията обяви, че вече се е убедила, че въвеждането на минимална заплата в ЕС изисква да бъде уредено на европейско ниво, но че не е сигурна дали това трябва да стане чрез европейска директива, която или да установи минимални стандарти и да вмени задължения на националните власти за най-ниските трудови възнаграждения, или да бъде под формата на препоръки, без задължителна сила.
Изрично се подчертава обаче, че “Комисията няма за цел да се въведе единна европейска минимална работна заплата, нито да се хармонизират системите за определяне на минималната работна заплата.” Вместо това “мярката ще се прилага различно в зависимост от системите и традициите на държавите членки”, като властите, работодателите и синдикатите ще запазят правото си да определят размера на минималното възнаграждение и условията за получаването му.
Новото допитване, което ще продължи до средата на юли, търси отговори на въпроси за осигуряването на гаранции за “ясни и стабилни критерии за актуализирането на минималните заплати”, за участието на социалните партньори в договарянето им и за намирането на ефективен контрол върху спазването на законодателството за прилагането им.
Според Брюксел минималните заплати са средство за защита на уязвимите работници, начин за премахване на разликата в заплащането между мъжете и жените и инструмент за повишаване на производителността на труда и на потреблението. Кризата, предизвикана от коронавирусната епидемия, е задълбочила неравенството в обществата и е лишила от доходи много работници и семействата им, и затова е необходимо да се предприемат действия за гарантиране на достойно заплащане за труд.
Засега ЕК не уточнява дали възнамерява да обвърже минималната заплата с размера на средната, което беше обещание на европейските социалисти на изборите през 2019 г и откъдето настоящата председателката на Европейската комисия взаимства идеята.
Новата консултация ще продължи 6 седмици, след което през есента се очаква Комисията да обяви дали и как ще законодателства - със задължения за властите в страните членки или с препоръки. Ако бъде избран първият вариант, ЕК ще подготви проект за европейска директива, който трябва да бъде одобрен от Европейския парламент и от страните членки, преди да влезе в сила. На запитването, което е публикувано на интернет страницата на Еврокомисията, могат да отговарят както властите на всички нива и социалните партньори, така и граждани и представители на бизнеса и академичните среди.
Вижте още:
Минимална работна заплата 2020: Ще стане ли 750лв?
