В първия месец от войната на Русия срещу Украйна бяха убити хиляди, разселени милиони бежанци и опустошени много градове. На 24 февруари руският президент Владимир Путин започна мащабна инвазия в Украйна – най-голямата атака в Европа след Втората световна война – и намекна за възможността за ядрена ескалация, ако Западът се намеси.
След като руските въоръжени сили не успяха да поемат контрол над Украйна през първата седмица на войната, те промениха стратегията си към бомбардиране на градове с артилерия, въздушни удари и ракети. Граждански цели, включително болници, църкви и резиденции, бяха бомбардирани, което накара президента на САЩ Джо Байдън да нарече Путин "военен престъпник".
Руските сили многократно бомбардираха столицата Киев, но не успяха да превземат града. Нещо повече - те още са далеч от това дори да го обсадят плътно. Обсаденият южен пристанищен град Мариупол беше най-силно засегнат след дни на интензивни бомбардировки, при които загинаха най-малко 2300 души (със сигурност числото е по-голямо) и беше унищожени по-голямата част от града, според украински власти. Около 100 000 цивилни остават в капан в града без течаща вода, електричество или отопление, като хранителните запаси намаляват. Само един голям град, Херсон, попада в ръцете на руснаците.
Броят на загиналите във войната не е ясен, но украинският президент Владимир Зеленски, който стана символ на националната съпротива, заяви, че са убити хиляди хора, включително най-малко 121 украински деца.
Украинските власти твърдят, че до момента са убити 15 800 руски войници, унищожени са стотици танкове, бронирани превозни средства, артилерия и самолети. Оценката за убитите руснаци на НАТО е подобна, при това има оценки, че още 20-40 000 руски войници са ранени и не могат да продължат да се сражават Повече от 3,6 милиона украинци вече са избягали от страната, казва ООН, а други 6,5 милиона са разселени в Украйна.
Нападението беше осъдено остро и категорично от българския президент Румен Радев, Народното събрание, и правителството, от страните от Европейския съюз, включително от канцлера на Германия Олаф Шолц и френският президент Еманюел Макрон, от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, министър-председателя на Великобритания Борис Джонсън, президента на САЩ Джо Байдън, генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, както и от Канада, Япония, Израел, Грузия, Турция и много други държави и международни институции. Но България все още не помага на Украйна с оръжие.
Заради нападението бяха наложени множество санкции от Европейския съюз, САЩ, Великобритания, Канада и други страни. Международният наказателен съд започна разследване на руската инвазия за предполагаеми военни престъпления, а междувременно има настоявания и за подвеждане под лична отговорност на Путин и неговия беларуски колега Александър Лукашенко.
Месец след началото на войната украинският президент Володимир Зеленски се обърна към сънародниците си с равносметката, че "първоначалният план на руските войски се е провалил". Зеленски призова останалия свят към масови демонстрации, за да бъде спряна войната:
"Считано от днес, 24 март, месец след началото на руската инвазия, ви призовавам да покажете съпротива срещу тази война. Излезте от работните си места, от домовете си, от училищата и от университетите. Направете го в името на мира. Излезте с украински символи, за да подкрепите страната ни, да подкрепите свободата, да подкрепите живота. Излезте по площадите и по улиците - направете така, че да бъдете забелязани и чути. Нека всички, които искаме да спрем войната, да действаме като един".
Хронология на войната:
8 дни война между Русия и Украйна: Какво се случи, кой печели и кой губи?
Половин месец война: Отношенията между Русия и света се нажежават с всеки изминал ден
Трета седмица война в Украйна: Отношенията между САЩ и Русия се изострят
