Еврозоната трябва да се приспособи към реформите, в противен случай може да бъде отново заплашена от разпадане ако се стигне до нова икономическа криза. Това предупреди Беноа Кьоре от борда на директорите на Европейската централна банка (ЕЦБ).
"Дори малък спад би могъл да създаде големи икономически и социални разходи. Може още веднъж да тества единството на валутния съюз", каза Бенот Коуре на конференция в Любляна, Словения.
Оптимизмът се е върнал в 19-членната зона на единната валута през последните месеци, тъй като икономиката изглежда най-накрая се изкачва от дългия мрак, който последва финансовата криза.
Ръстът на БВП през 2017 г. достигна най-бързите си темпове за десетилетие - 2,5%, съобщи тази седмица Евростат. Но "институционалните недостатъци, които причиниха и продължиха кризата, остават нерешени", предупреждаваше Кьоре.
"Това са дълбоко вкоренени проблеми, които не могат да бъдат решени от няколко години на растеж над тенденциите."
Френският банкер очерта три "линии на защита", които политиците трябва да укрепят, за да подкрепят еврозоната срещу бъдещи шокове, предаде БГНЕС.
Финансовите пазари и пазарите на услуги трябва да бъдат по-тясно интегрирани в Европа, за да се поемат по-добре потенциалните удари, без да се прибягва до средствата на данъкоплатците, каза той, докато стимулите за националните правителства да реформират икономиките си, докато слънцето грее, трябва да се преосмисли.
Второ, правителствата трябва да създадат "фискално пространство", което да намали разходите, за да създаде финансов буфер за лоши времена, докато Европейският механизъм за стабилност, потънал по време на кризата, за да отпуска заеми на засегнатите държави, трябва да има по-широк мандат и да стане официална брюкселска институция, продължи Кьоре.
И накрая, еврозоната "се нуждае от фискален инструмент, който да й помогне да се справи с големите сътресения, без да се налага да се обръща прекалено много към ЕЦБ", добави той.
Френският президент Еманюел Макрон направи създаването на бюджет в еврозоната, контролиран от един общ финансов министър, ключов елемент от стремежа му да реформира блока.
А консервативният германски канцлер Ангела Меркел е предпазливо отворен за такива планове заради коалиционните разговори с лявоцентристката социалдемократическа партия.
Но остават дълбоки различия между Берлин, Париж и други членове на еврозоната за това дали е необходим или желателен споделен бюджет и за какво трябва да се използва, ако бъде създаден.
Кьоре призова поне "видим напредък по първите две" от предложените от него защитни линии - отчасти да се освободи ЕЦБ от риска от превишаване на правните си граници.
