Европа след САЩ реши да се противопостави на икономическата „игра на една врата“ на Китай и на експанзията на китайския модел на държавен капитализъм.
Краят на илюзиите: ЕС с твърд курс срещу Китай
Западът се разделя с илюзиите си по отношение на Китай. Главната от тях се състоеше в това, че КНР, ставайки член на Световната търговска организация в края на 2001 г., в процеса на интеграция в глобалната икономика строго ще следва правилата на свободната търговия и, нещо повече, постепенно ще приеме либералния модел на пазарна икономика.
На САЩ и Европейския съюз им трябваше почти две десетилетия, за да осъзнаят: комунистически Китай, стремително набиращ икономическа сила и тежест на световната сцена, въобще не възнамерява да трансформира своя модел на централизирана управлявана от държавата икономика.
Напротив, Пекин все повече я укрепва, едностранно използвайки правилата и нормите на свободния пазар за получаване на предимства пред своите глобални конкуренти. И все по-активно насажда китайския държавен капитализъм и неговите правила навсякъде по света.
Не просто търговска война, а битка за лидерство
Американският президент Доналд Тръмп е първият, който реши да даде отпор на тази икономическа „игра на една врата“ на Пекин. Стопанинът на Белия дом избра пътя на протекционизма и през пролетта на 2018 г. започна да въвежда високи мита върху широк асортимент от китайски стоки. Ключовата цел на тази търговска война се състоеше не в това просто да балансира американско-китайската търговия, увеличавайки износа на САЩ за КНР. А в значителна степен да спре достъпа на Китай до американските технологии и по този начин да предотврати превръщането на Поднебесната в световен лидер в иновациите и водеща суперсила.
В Евросъюза, особeно в Германия, отрицателно се отнесоха към методите на американския президент, смятайки, че протекционизмът нанася прекалено големи щети на глобалната икономика, обаче внимателно се вгледаха именно в ключовите изисквания, които Вашингтон предяви на Пекин.
Брюксел с огнева поддръжка за Тръмп
И сега Евросъюзът, изглежда, фактически ще окаже мощна огнева поддръжка на Тръмп: на поредната среща на върха ЕС-Китай в Брюксел европейците ще поискат много от това, за което настоява и администрацията на САЩ, която вече много месеци води изключително трудни преговори с китайската страна за условията за приключване на търговската война.
ЕС иска от Пекин най-накрая да прекрати дискриминацията на чуждите компании в Китай. Те са принуждавани да създават съвместни предприятия с китайските партньори, лишени са от възможност да получават държавни поръчки и не са пускани в определени сектори на икономиката на КНР. Чуждите фирми са принуждавани да предават на местните фирми своето ноу-хау. В същото време и в ЕС, и в САЩ китайските инвеститори не се сблъскват с подобен принудителен трансфер на технологии.
Брюксел също така настоява за спазването на авторските права, да се сложи край на систематичните нарушения на правилата на СТО и да се прекрати широкомащабното субсидиране на държавните и дори частните компании в КНР. Това води до глобално свръхпроизводство, например, на стомана и позволява на китайските компании да прибягват до дъмпинг, което дестабилизира целия световен, и, съответно, европейски пазар.
ЕС иска частичен отказ от китайския модел на държавен капитализъм
По същество Брюксел, паралелно с Вашингтон, но с други методи и приоритети, иска от Пекин да се откаже от някои ключови елементи на китайския модел на държавен капитализъм. Подчертаното ожесточаване на европейската позиция се обяснява не само с изчерпаното търпение, но и с растящия страх тревога от все по-откровената глобална експанзия на комунистически Китай в рамките на проекта „Един пояс, един път“, или както е известен още „Новият път на коприната“. Точно преди визитата си в Париж Си Цзинпин посети Италия, която първо от водещите страни на Запада реши да се присъедини към тази програма за получаване на китайски инвестиции. В нея вече участват около 15 страни-членки на ЕС, основно от Източна и Южна Европа.
Наистина ли Китай иска единни и процъфтяваща Европа?
Това усили страховете, че Пекин се стреми да разцепи ЕС, като целенасочено инвестира средства в членовете на ЕС с относителни неголеми икономики – България, Унгария, Хърватия – и/или с особено големи дългове – Гърция, Италия, Португалия. Китайското правителство всячески се опитва да разсее тези страхове.
Именно в този контекст трябва да се разглеждат уверенията на премиера Ли Къцян, че „ние активно подкрепяме европейския интеграционен процес в надежда на единна и процъфтяваща Европа“. Това написа ръководителят на китайското правителство в статия за водещия германски бизнес вестник „Ханделсблат“, публикувана в навечерието на срещата ЕС-Китай.
Все по-трудно обаче могат да бъдат разсеяни страховете на европейците. Времената, когато Китай беше възприеман в икономическите, а и политическите кръгове на ЕС преди всичко като огромен пазар, изгоден търговски партньор и желан инвеститор са минало. Днес все по-често говорят за това, че КНР – това е едновременно и партньор, и конкурент, при това системен конкурент.
Именно така формулира проблема в началото на годината Федералното обединение на германската промишленост (BDI) – главната организация на германските делови кръгове. Централната теза на програмния документ, озаглавен „Партньор и системен конкурент. Как да общуваме с управляваната от държавата икономика на Китай?“ се състои в това, че ЕС и Китай са конкуренти не само като два икономически центъра, но и като две икономически системи, едната от които залага на частния бизнес, а другата – на направляващата роля на държавата в лицето на Китайската комунистическа партия.
Източник: DW и БГНЕС
