Роскосмос преустановява участие в организирането на съвместни стартове на ракети от космодрума във Френска Гвиана. Това заяви в Twitter ръководителят на държавната корпорация Дмитрий Рогозин.
„В отговор на санкциите на Евросъюза спрямо нашите предприятия Роскосмос преустановява сътрудничеството с европейските партньори по организирането на космически стартове от космодрума Куру и изтегля техническия си персонал, включително обслужващия екип от Френска Гвиана“, пише той.
В ответ на санкции Евросоюза в отношении наших предприятий Роскосмос приостанавливает сотрудничество с европейскими партнерами по организации космических запусков с космодрома Куру и отзывает свой технический персонал, включая сводный стартовый расчёт, из Французской Гвианы. pic.twitter.com/w05KACb9nI
— РОГОЗИН (@Rogozin) February 26, 2022
Ден преди това Европейският съюз наложи финансови и технологични ограничения на руските компании във военнопромишления, енергийния, самолетостроителния и финансовия сектор на Русия. Тогава шефът на Роскосмос реагира емоционално и нарече мерките „Санкции на Алцхаймер“, като предупреди, че ,санкциите могат да ви паднат на главата, и не само в преносен смисъл“, имайки предвид 500-тонната конструкция на МКС.
„С оглед на сериозността на ситуацията, на 25 февруари 2022 г. Съветът прие решение за налагане на нови санкции срещу различни сектори на руската икономика, по-специално отбранителен, енергиен, авиационен и финансов“, заявиха в Съвета на ЕС.
„С тези изстрелвания така или иначе всичко беше тъжно, тъй като по Куру първоначално имаше договор за определен брой ракети, след това беше удължен, но тази година всички те трябваше да бъдат изстреляни. Разбира се, това решение не е оправдано от никаква икономика, чисто политическо решение, независимо че това беше пример за взаимноизгодно икономическо сътрудничество“, казва пред „Газета.ру” Виталий Егоров, популяризатор на космонавтиката и създател на общността „Открит космос“.
Вече повече от десет години Роскосмос осъществява с европейците съвместни стартове на ракети „Союз-СТ“ от космическия център в Гвиана. Оператор на стартовете е европейският доставчик на стартови услуги Arianespace. От руска страна Главкосмос АД е водещ договорен интегратор в проекта. Стартовият комплекс "Союз" е собственост на Европейската космическа агенция и изстрелването се извършва под отговорността на френското правителство.
От 2011 г. годишно от космодрума Куру се извършват до четири изстрелвания на руски ракети. Следващият старт на ракета „Союз-СТ“ с ускорителен блок „Фрегат-МТ“ и два космически апарата Galileo FOC M10 е бил предвиден за 6 април 2022 година.
На стартовата площадка постоянно се намират осем-десет души, които съставляват групата за мониторинг. Основно това са служители на ЦЕНКИ (Център за експлоатация на обекти с наземна космическа инфраструктура) и Военно-ракетния център „Прогрес“, които работят там на ротационен принцип, оценяват състоянието на стартовия комплекс и намиращите се на съхранение ракети. Технологичното обслужване се провежда в съответствие с график, съгласуван с Arianespace. Горивото, ракетите и ускорителните блокове се доставят по море в специални контейнери. В периода на стартова кампания на космодрума във Френска Гвиана се намират около 300-330 руски специалисти.
Съвместните стартове в Куру не са единственият пример за сътрудничество между Русия и Евросъюза в Космоса. От няколко години Роскосмос и Европейската космическа агенция (ЕКА) осъществяват двуетапната марсиаанска мисия ExoMars. В нейните рамки през 2016 година на марсианска орбита беше изпратен европейският апарат TGO с руски научни уреди.
За есента на 2022 година е планиран вторият етап – изстрелване на спускаема мисия на Марс с руска спускаема платформа и европейски марсоход.
Марс е под заплаха?
„Сега можете да се опасяваме за бъдещето на програмата ExoMars, която е много важна за руския принос в изследването на Марс. До днес не сме налагали санкции на Европейската космическа агенция, сега наложихме, нека да видим как ще реагират “, казва Егоров.
Въведените по-рано секторни мерки на ЕС засягат руските железници, „Сухой“, „Туполев“, „Камаз“, „Калашников“, „Алмаз-Антей“, „Уралвагонзавод“, „Севкомфлот“ и „Севмаш“. Ще им бъде забранен достъпът до капиталовия пазар и всякакъв вид финансови услуги на територията на ЕС. Освен това ще бъде забранена търговията с тях на военни продукти с двойно предназначение.
От космическите предприятия под санкциите попадат Ракетно-космическият център "Прогрес" и ЦНИИмаш. Освен това в списъка се озовало и предприятието „Роатом“ – Всеруският изследователски институт по автоматизация „Н. Л. Духов“, който участва в разработването на уредите ADRON за предстоящата марсианска мисия.
„Едва ли санкциите ще засегнат прогресовските „Союз“, изглежда, че цялата електроника там вече е внос. Може да пострада произвоството на нови ракети, някои други проекти могат да се забавят“, отбелязва експертът.
Освен това, както заявил Рогозин, Русия отказва сътрудничество със САЩ в проекта "Венера-Д". „В контекста на въвеждането на нови и запазването на наложените по-рано санкции считам за неуместно продължаващото участие на САЩ в руския проект за разработване и създаване на междупланетната станция „Венера-Д“, казва Рогозин.
Шефът на Роскосмос обаче признал, че наложените от САЩ санкции ще се отразят върху създаването на космически апарати. „Може би нещо ще трябва да се пренареди по някакъв начин, някои космически апарати очевидно ще бъдат направени малко по-късно, но приоритетът е на апарати на Министерството на отбраната, разбира се, Роскосмос може да почака със своите апарати, но така или иначе всички тези програми ще бъдат реализирани“, заявил Рогозин в ефира на канала НТВ.
Всичко по темата с войната в Украйна и санкциите срещу Русия четете тук.
