Ключово споразумение за съкращаване на парниковите емисии с 40% до 2030 година в сравнение с нивата им от 1990 г., постигнаха лидерите на страните от ЕС.
Решението, което според коментатори може да отново направи ЕС лидер в климатичната политика, дойде след разгорещени дискусии на срещата на върха в Брюксел, на които някои от страните членки спориха, че техните индивидуални интереси трябва да бъдат защитени, съобщи ВВС.
Съюзът се съгласи също на увеличение на възобновяемата енергия до 27% в общия енергиен микс и увеличение на енергийната ефективност с поне 27%.
Имаше обаче дълбоки разделения сред европейските нации по въпроса за намаляването на емисиите.
Полша, която е силно зависима от въглищата, се опасява, че „декарбонизирането” на икономиката ще забави нейния растеж. Такива опасения изтъкнаха и представителите на други членки от Централна и Източна Европа.
Председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой заяви впоследствие, че някои по-бедни страни-членки ще получат помощ, включително допълнително финансиране , за достигането на съгласуваните цели.
Великобритания също бе против обвързващите цели за възобновяемите източници.
Лондон приема използването на шистов газ и ядрената енергетика като алтернативи на настоящата свръхзависимост от вноса на петрол и газ.
