"От 1 януари Великобритания завърши процеса на напускане на Европейския съюз. ЕС гарантира, че всички тежки последици ще преследват британците.
Разбира се, ще има икономически последици за Великобритания, но е трудно да си представим, че напускането на втората по големина икономика в Европа няма да има значителни последици и за Европа. Най-малкото завършването на заминаването на Великобритания разбива мит за Европейския съюз. Името „Европейски съюз“ стана синоним на „Европа“. Това никога не е било истинска еквивалентност, тъй като е имало европейски държави, изключени и незаинтересовани от членство като Швейцария и Норвегия, които са избрали отношения на нечленуващи страни. Но с Великобритания отвън, усещането, че ЕС говори за Европа, изчезна. Великобритания е основополагаща част от Европа, един от освободителите на Европа през Втората световна война и, започвайки с римското нашествие в Англия, враг и спасител на Европа. Великобритания беше определяща сила в Европа и сега напусна Европейския съюз. Това ще отправи предизвикателство към блока по много начини, първият от които е, че ЕС вече не е взаимозаменяем с Европа. Сега има друга Европа: Великобритания".
Така започва текст на световноизвестният политолог Джордж Фридман, публикуван в „Геополитикал фючърс” и цитиран от "Фокус". Ето какво гласи още той:
"След референдума имаше два въпроса. Първият беше дали британските противници на Брекзит биха могли да променят резултата от референдума. Вторият беше дали ЕС може, без да изглежда прекалено примирителен с останалата част от Европейския съюз. Понякога тези две сили изглежда работеха заедно, за да блокират Брекзит. В крайна сметка те се провалиха, въпреки че Брюксел вероятно ще продължи да се стреми да налага болка, докато британците не спрат да купуват автомобили „Мерцедес” в полза на „Лексус”. В този момент централната сила на Европа, Германия, ще сложи край на наказателните мерки и ЕС ще продължи напред.
Истинският въпрос сега е Великобритания, която определя своето място в света. Странно е. В момента в Европа има малко война и от военните сили европейците не се страхуват много. Това е странна ситуация. Между 1945 и 1991 г. Великобритания беше изправена пред съветската заплаха. Между 1914 до 1945 г. Великобритания се сблъска с германската заплаха, като междувременно имаше и примирие. Сега каква заплаха има, е в отдалеченв и теоретичен план. Великобритания остава член на НАТО, а пактът всъщност не е европейско образувание, макар повечето от членовете да са европейци. Съединените щати предоставят потенциалната военна мощ на НАТО, а Великобритания е една от малкото европейски държави, притежаващи значителна военна сила и дори глобален обхват, в основата на НАТО.
САЩ бяха съюзници във война с Великобритания през Първата и Втората световна война, Студената война, Пустинна буря, Ирак и Афганистан. Някои от тези войни може да не са били мъдри, но те са закрепили отношенията между военните. За континенталните европейски държави, разрушени от световните войни и ужасени от студената война, основният въпрос е фокусът върху икономиката и избягването на конфликти. Великобритания е отвъд Ламанша, изправена пред регион, който исторически я е въвличал в конфликти, но в продължение на хилядолетие не е успял да нахлуе във Великобритания. Историята на Великобритания се формира от необходимостта от намеса в Европа поради нейната фрагментация. Това, което е немислимо за Европа, е историческа реалност за Великобритания.
Проблемът на Великобритания е, че тя не може сама да контролира еволюцията на Европа. През Втората световна война Съединените щати лишават Великобритания от империята и ограничават както силата й, така и обхвата. Британците се възмущават от следвоенната политика на САЩ, но те живеят с нея, Великобритания е майстор на живота с неизбежното. Тя се приведе в съответствие със Съединените щати и като цяло се получи добре. По време на Фолклендската война сателитните изображения на САЩ, дадени на Великобритания, позволиха бърза победа. В последните войни американците и британците се биеха заедно с лекота, на каквато нито една от двете не се радваше с други страни. От военни до разузнавателни операции двете страни бяха толкова тясно свързани, колкото суверенните държави могат да си позволят. Независимо колко надменни са САЩ към империята, двете страни са водили един век войни заедно срещу германците и въпреки търканията с французите или други съюзници. Наскоро британците изпратиха самолетоносач в западната част на Тихия океан в подкрепа на американските операции.
Съюзът на британците и американците се задълбочава. Заедно те формират част от Петте очи, група от пет държави - останалите са Австралия, Канада и Нова Зеландия - ангажирани да споделят разузнавателни данни. Военното сътрудничество е ценно, но не е изключително. Готовността на тези пет държави да видят разузнавателните данни, събрани от която и да е от тях, е изключителна. Това също следва военно сътрудничество. Канадците се редуват с американците в командването на Северноамериканското командване на аерокосмическата отбрана. Австралийците оперират в същия регион като Китай. Новозеландците с минимална сила и много повече предпазливост споделят разузнаването. Но и петте страни са воювали в световните войни и други конфликти.
Когато задаваме въпроса къде е Великобритания, се появяват следните отговори. Първо, търговията е важна, но пазарите в Северна Америка са толкова големи, колкото ЕС. Второ, Европа е силно непредсказуема и често нестабилна, докато присъствието на Великобритания в НАТО я държи в Европа редом със САЩ и следователно с тежест. И накрая, Петте очи, потомци на Великобритания, които са се развили за тяхно собствено удовлетворение, фокусира тези нации върху нещо, което често е по-важно от всичко: войната и нейното предотвратяване чрез разузнаване.
Ирландските, шотландските и уелските спорни въпроси вероятно ще бъдат сдържани, но засега излагам този аргумент. Великобритания вече не е владетел на глобална империя. Тя не може да живее с Европа, но трябва да се приведе в съответствие с другите. „Петте очи“ като разузнавателно и военно групиране вече е налице и не е необходимо да се договаря. Съюзът е достатъчно хлабав, че никой не е длъжен да прави повече от споделяне на разузнаване. Той също е обвързан с историята. И тези пет държави могат да бъдат сила, с която трябва да се съобразяваме, както и вече споделен и лесно отворен пазар. И всяка нация има интерес към това.
Човек никога не трябва да бъде твърде ентусиазиран. Триенето е природа на звяра. Но този съюз вече съществува и разширяването му върху икономиката (с много споразумения за свободна търговия, които вече са налице) е логичната следваща стъпка."
