Споразумението за износ на зърно между Украйна и Русия беше удължено. Киев засега ще може да продължи да изнася своето жито през Черно море. Колко дълго - все още не е ясно. Русия настояваше за 60 дни, Украйна - за 120.
Едно е сигурно: алтернативните маршрути за експорт на украинско зърно са много важни. През първите пет месеца на войната товарните кораби са изнесли повече от четири милиона тона зърно от страната през пристанищата на Украйна по Дунав.
Защо поведението на Киев възмути Букурещ?
Транспортирането на житото през Дунав звучи като перфектно решение. Но един актуален спор демонстрира проблемите. През февруари 2023 година украинското министерство на инфраструктурата обяви, че е увеличило от 3,9 на 6,5 метра дълбочината на устие Бистрое при Дунавско-Черноморския канал. Именно по този канал преминава границата и между Румъния и Украйна. Каналът преминава през територията на Дунавския биосферен резерват.
Румъния е възмутена, защото твърди, че увеличаването на дълбочината не е било договорено. Възмущението произлиза и от факта, че драгирането на реките може да има значителни последици за растенията, животните и цялата екосистема.
Риск за биосистемите и опасности за хората, които живеят наблизо
В течащите води съществува фино равновесие, благодарение на което най-разнообразни животински и растителни видове могат да живеят заедно. Увеличаването на дълбочината се отразява сериозно на това биопространство. В плитките води растат водорасли и произвеждат кислород. Драгирането обаче създава по-дълбоки речни зони. Водораслите там умират, тъй като до тях не достига достатъчно светлина.
С други думи: зоните, в които се произвежда кислород, стават по-малко, а тези, в които се консумира кислород, стават повече. По този начин в реката се образуват така наречените кислородни дупки, които са опасни за рибите. “Такива зони на смъртта образуват непреодолими препятствия за мигриращите риби като морска пъстърва, сьомга и речна минога по пътя им към местата за хвърляне на хайвер”, се казва в статия на WWF за удълбаването на дъното на река Елба през лятото на 2020 г.
Освен това нивото на подпочвените води се понижава, което има редица последици. “Скоростта на течението се увеличава, водата се оттича по-бързо, а влиянието върху речното корито, което е важно място за размножаването на микроорганизми, е опустошително”, казва експертът от WWF Беатрис Клаус пред медийната група „Редакционна мрежа Германия“ (RND). Повишената скорост на течението прави бреговете по-нестабилни. Това може да бъде опасно за хората, живеещи покрай водните басейни. По време на наводнение например бреговете се свличат по-бързо.
За Украйна увеличаването на дълбочината е от голямо значение
Устието на Дунав е втората по големина речна делта в Европа след делтата на Волга. Районът, в който Дунав се влива в Черно море, обхваща около 5800 кв. км, от които 72% са защитени. В делтата на Дунав са разположени обширни тръстикови площи, тръстикови острови, странични ръкави и езера, които са дом на голям брой животински видове.
Природозащитници се опасяват, че увеличаването на дълбочината на канала ще понижи нивото на водата в цялата речна делта, което ще застраши животните и растенията. Подобни действия “в сърцето на украинската делта на Дунав, която е биосферен резерват, ще застраши екологично чувствителна зона, защитена от няколко международни споразумения”, казва експертката от WWF Ирене Луциус в интервю за “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”.
От началото на войната в Украйна река Дунав се превърна в още по-важен коридор за транспортиране на украинско зърно. От март 2022 г. насам товарооборотът на украинските дунавски пристанища се е увеличил три пъти, съобщават от Министерството на инфраструктурата пред ДПА. От изнесените 17 милиона тона 11 милиона са хранителни продукти. За преминаването на тежкотоварните кораби, пренасящи подобни количества храни, реката трябва да има определена дълбочина - затова и драгирането на канала е толкова важно за Украйна.
Източник: Дойче веле
