Часов Яр ще бъде отправната точка за руската офанзива срещу Константиновка. Така отговаря дългогодишен украински военен, сражаващ се в едно от най-трудните направления в Донецка област, на въпрос доколко критична ще бъде загубата за украинската армия на Часов Яр.
29-годишният Михайло Онуфер е заместник-командир на 5-та щурмова бригада. Присъединява се към украинските въоръжени сили няколко години преди пълномащабната руска инвазия - още през 2019 г. От лятото на 2022 г. той воюва на най-тежките участъци на фронта близо до Бахмут - Зоряновка, Клещеевка, Миколаевка Друга. В интервю за "Украинская правда" той разказва за боевете при Часов Яр, където за украинците в момента е особено трудно да устоят.
Ако украинците загубят Часов Яр...
"След като заеме височината при Часов Яр, врагът ще може да обстрелва оттам. Той ще премести по-близо своето ПВО, ще може да замаскира военната си техника между сградите, докато ние, напротив, ще бъдем принудени да се изтеглим назад с оборудването си", казва Онуфер.
"Загубата на всяко населено място означава за нас мъртви войници. Всичко, което загубим, ще трябва да го отвоюваме, а това е много по-трудно - загубите са по-големи при атаките", добавя той. Впрочем журналистите от "Украинская правда" отбелязват, че двадесет минути преди самото интервю, състояло в един от фронтовите градове в Донецка област, Михайло Онуфер е научил по телефона, че неговият побратим, с когото доскоро са защитавали една сграда, е загинал от руски FPV дрон докато е копаел окоп.
"Освен това, ако загубим Часов Яр, руснаците няма да спрат дотук. Ще има редовни полеви битки (по пътя за Константиновка), позиционна война от село на село. И за нас ще бъде много трудно да се закрепим в селата, защото тук няма такива обекти като "Азовстал" (металургичният комбинат в Мариупол, в който се бяха окопали украинските защитници през 2022 г. и благодарение на това удържаха руските атаки с месеци - бел.ред.)", продължава Михайло Онуфер.
Преимуществата на руснаците
Военният казва за поне още две преимущества на руската армия:
- Руснаците за разлика от украинците имат възможност да правят ротации на частите;
- Освен това бързо се окопават като при това изграждат сериозни укрепления. Той добавя, че украинците също постепенно са се научили да правят окопи. "Ние също вече се научихме. Но през 2022 г. това беше най-големият проблем: момчета седяха в дупка под някое дърво и това им беше цялата защита. А ако оставите руснака през нощта, той ще изкопае не просто дупка, а тристаен тунел. Просто те са свикнали на тежки условия на труд, да работят с лопатата - това е плюс за тях", казва Онуфер.
Руснаците правят това, на което ги учи военната наука
Военният подчертава и следното: руснаците атакуват предимно през зимата.
Още: Русия напредва: Къде ще е следващият голям удар на фронта? (ВИДЕО)
"За нас зимата е най-трудният период, хората се разболяват, а руснаците, напротив, тогава напредват. Най-лесно е да се настъпва през зимата: язовири, реки, канали замръзват и това улеснява движението. А сега как е: някъде реката е преляла, някъде има блато, машините не вървят, затъват. А руснаците правят както ги учи военната наука – подбират благоприятните метеорологични условия за настъпателните си операции."
Обичайната руска тактика срещу някое селище
"Как действат: вкопчват се в най-крайните къщи и бързо избутват нашите хора оттам. След това започват да пускат бомби, те самите умират, но остават равномерно разпръснати на територията. Така те се задържаха в Ивановско. Въпреки че то не е под техен контрол, селото все още се контролира от отбранителните ни сили", разказва военният.
Защо преди година украинското настъпление спря?
На този въпрос Михайло Онуфер отговаря, че най-сериозният проблем, по-голям дори от недостига на оръжия и боеприпаси, е бил в липсата на хора.
Още: Украйна превръща леките си самолети в бомбардировачи
"Мисля, че основният проблем е мобилизацията. За да настъпвате, ви е необходим резерв: щом видите, че сте се закрепили някъде, следващата щурмова единица трябва незабавно да премине през вашите позиции и да пробие напред. Защото ако един от противниците се окопае, войната става позиционна. (...) Един от основните ни проблеми е липсата на подготвени кадри. Изправихме се пред факта, че хората, които бяха готови да вървят напред, да атакуват, бяха ранени и нямаше с кого да бъдат заместени."
