На първи януари 2023 г. Хърватия стана 20-ата държава, която се присъедини към еврозоната. Местната валута куна беше заменена с евро.
С единната валута страната се надява да направи икономиката си по-силна и по-стабилна, както и да подобри жизнения стандарт на жителите си.
Някои съжаляват за отпадането на куната. На пазара за плодове и зеленчуци в Загреб реакциите са смесени.
"Доволен съм от промяната", казва един от купувачите. "Това е нещо ново".
"Не е вярно, че цените са скочили до небето", казва друг. "Може би са се повишили с няколко цента, но това е нищо".
Други не са толкова убедени.
"Цените са малко прекалено високи, това е всичко", казва един възрастен мъж. "Аз нямам проблем с конвертирането. Просто трябва да имаш пари!"
"Не сме доволни, предпочитаме нашите куни", казва друг. "За мен държава, която няма собствена валута, не е държава".
Мнозинството подкрепя преминаването към еврото
45% от хърватите вече са имали сметка в евро за големи разходи, но сега всички трябва да свикнат с единната валута за ежедневните покупки.
Ана Кнежевич е председател на Хърватската асоциация за защита на потребителите.
"За възрастните хора е трудно да пресметнат колко струват ежедневните им покупки сега, когато цените са в евро. Ние имаме двойни цени, така че е много лесно да се сравнява", казва тя.
Въпреки че възрастните хора са привързани към куната, 55 % от хърватите подкрепят приемането на еврото, според проучването на Евробарометър. Но повече от 80 % от тях се опасяват от повишаване на цените.
"Кафето, хлябът... цените сега са по-високи, отколкото преди новата година", продължава тя. "Хората нямат много пари за харчене, храната е много скъпа, отоплението, електричеството също е скъпо, така че е много трудно да се живее. Хърватия е малка страна, пенсиите не са високи, така че можете да си представите как живеят хората".
Подем за туризма и производството
Преминаването към еврото и влизането в Шенгенското пространство се очаква да даде тласък на сектори като туризма, който представлява 24 % от БВП на Хърватия, но също така и на производството, което с над 12 % от БВП е важен експортен сектор.
Končar Group работи в областта на енергетиката, инфраструктурата и електрическите железопътни превозни средства. Компанията изнася над 60% от продукцията си, като 70% от нея отива в страни от еврозоната.
"Ако погледнем назад през последните 21 години, когато всъщност обвързахме нашата валута, куна, с еврото, не можем да кажем, че промяната ще бъде огромна", казва главният изпълнителен директор Гордан Колак. "Но смятаме, че работата на бизнеса ще бъде много по-лесна, защото клиентите ни лесно ще разбират нашите предложения.
"Когато говорим за производителност, когато говорим за модернизация на производството, когато говорим за дигитализация, всички тези области са много по-важни за нас, отколкото еврото като парична единица".
През 2020 г. повече от 70% от износа на хърватски стоки се търгува в евро, а само 16% - в щатски долари.
Приемането на еврото изглежда естествено за страна, в която единната валута вече е добре интегрирана.
През 2022 г. БВП на Хърватия нарасна с 6%, но прогнозата за 2023 г. е само 1%, отчасти поради високата инфлация, пише БГНЕС.
ОЩЕ: В Унгария гледат предпазливо на членството на Хърватия в Шенген
